Читать «Планетата на прокълнатите» онлайн - страница 83

Точно пред него се намираха останките от разрушената сграда. На пътя пред нея бе кацнал малък бордови катер. Двама мъже стояха до отворения люк и оглеждаха обгорената земя.

Ботушите на Брайън изхрущяха в песъчливата почва. Мъжете се извърнаха светкавично, вдигнали оръжие. И двамата носеха йонни пушки. Лицата им се отпуснаха, когато забелязаха, че не е облечен като местните.

— Проклети кръвожадни диваци! — изръмжа единият от тях. Очевидно бе израсъл на планета с повишена гравитация, тялото му бе набито, мускулесто, а главата му едва достигаше гърдите на Брайън. Ако се съдеше по знаците върху килнатата на темето му шапка, той се занимаваше с корабния компютър.

— Струва ми се, че ги разбирам — подхвърли вторият. Петлиците му показваха, че е чиновник. Чертите на лицето му бяха различни, но двамата притежаваха сходни набити и мускулести тела, сякаш бяха близнаци. Вероятно идваха от една и съща планета. — Точно в полунощ планетата им ще бъде взривена. Изглежда тези нещастници на улицата най-сетне са осъзнали какво ги чака. Надявам се дотогава да сме влезли в хиперпространството. Бях в околностите на планетата Естрада, когато я споходи същата участ, и не бих желал да присъствам на тази гледка за втори път. Никога вече!

Компютърният специалист втренчи замислен поглед в Брайън.

— Искате ли да ви откараме? — попита той. — Това е последният кораб в космопорта, веднага щом натоварим багажа си вдигаме чуковете. Има място за вас.

Немалко усилия струваше на Брайън да скрие мъката си, докато оглеждаше царящата наоколо картина на разрушение.

— Не — рече той. — Не е необходимо. Имам връзка с обсадния флот и те ще се погрижат да ме вземат преди полунощ.

— От Ньорд ли сте? — попита чиновникът.

— Не — поклати глава Брайън. — Възникнаха проблеми с моя кораб. — Едва сега осъзна, че мъжете го разглеждат внимателно. Налагаше се да им обясни по-подробно. — Надявах се да открия някакъв начин, за да спра войната. Сега вече… не съм сигурен. — Не беше възнамерявал да говори толкова откровено, думите се бяха оформили под влияние на онова, което непрестанно измъчваше съзнанието му.

Компютърният специалист понечи да отвърне нещо, но другарят му го сръга с лакът.

— Трябва да побързаме — никак не ми харесва начинът, по който ни гледат тези дисианци. Капитанът ни нареди да проверим какво е причинило пожара, а после незабавно да се връщаме. Време е да тръгваме.

— Гледайте да не пропуснете времето за потегляне — посъветва компютърният специалист Брайън и се отправи към катера. Спря, погледна го колебливо и попита: — Сигурен ли сте, че не можем с нещо да ви помогнем?

Безсмислено беше да се самоизмъчва. Брайън тръсна глава за да прогони нежеланите мисли.