Читать «Планетата на прокълнатите» онлайн - страница 7

През този ден Брайън разполагаше с предостатъчно време за размисъл. Имаше и за какво да помисли. Но не беше никак лесно. Умората, примесена с изтощителните болкоуспокояващи беше отслабила до краен предел връзката му с реалността. Мислите му кръжаха в порочен кръг, без никаква надежда за спасителен изход. Какво имаше пред вид Айджел? Какви бяха тези странни намеци за Анвхар? Редът на Анвхар беше такъв защото… защото винаги е бил такъв. Трябва да се бе появил от само себе си. Не беше ли така?

Планетата, в края на краищата, не се отличаваше с кой знае каква история. Още с откриването й е било ясно, че тя не притежава нищо, с което да събуди нечии търговски апетити. Далеч от главните космически пътища, лишена дори от полезни изкопаеми, които да изнася към отстоящите на значително разстояние обитаеми светове. Ловът на зимни зверове заради кожата, или месото им, не носеше кой знае какви печалби и в никакъв случай не би заинтересувал големите пазари. Сигурно по тази причина не са били правени никакви опити за масирана колонизация на планетата. Всъщност, била е заселена почти по случайност. Група учени от друга планета построили изследователска станция, заинтригувани от необичайния годишен цикъл на Анвхар. И тъй като наблюдението и изследванията изисквали продължително време, наложило се учените да доведат със себе си и семействата си — по такъв начин възникнало и започнало да се разраства първото селище. С течение на времето се появили и ловци на зимни зверове, които също се установили за постоянно, привлечени от богятия улов на кожи. Така било поставено началото.

Твърде малко се знае за онези далечни времена, а следващите шест века от анвхарската история са забулени в информационен мрак. Този тъмен период съвпаднал с Разпадането на галактическата империя и всред всеобщия хаос Анвхар бил забравен и изоставен на произвола. Краят на земната империя означавал свършека на цяла една ера. Много от изследователските станции вече олицетворявали несъществуващи институции. Професионалните ловци също нямали достъп до пазарите, на които да предлагат своите кожи, тъй като Анвхар не разполагал с междузвезден флот. За щастие, планетата можела да разчита изцяло на собствени ресурси за изхранването си, затова не пострадала пряко от Разпадането. Веднъж привикнали, че са представители на суверенен свят, а не сбирщина от случайни посетители, служещи на различни идеи и господари, заселниците продължили необезпокоявани своето ежедневие. Вярно — животът на Анвхар не бил никак лек, но и не се отличавал с особени сътресения.

Всъщност, ако въобще имало някакви сътресения, те били в мислите и взаимоотношенията на заселниците. Започнали първите опити за изграждане на цивилизовано общество, основаващо се на цивилизовано общуване между членовете му. Дори този доста по-късен период е забулен в мрак, ако се изключи неговата кулминация — създаването на Двайсетобоя.