Читать «Планетата на прокълнатите» онлайн - страница 5

Айджел не изглеждаше никак обиден. Брайън го разглеждаше крадешком, осъзнавайки, че дошлият е свързан със събития, в сравнение с които неговите дребни тревоги, обидата и дори самият Двайсетобой, нямаха кой знае какво съществено значение. Ала почти веднага реши, че си въобразява и се опита да прогони споходилото го усещане. Двамата се изгледаха с преценяващ поглед, очевидно борещи се с едни и същи чувства.

Вратата зад гърба на Айджел се отвори безшумно. Едрият мъж се завъртя пъргаво с бързината на атлет, роден на Анвхар. Доктор Каулри тъкмо бе пристъпил прага, следван от двама мъжаги в униформи. Айджел ги посрещна с едрото си туловище и без видимо усилие ги помете назад, а те се запремятаха в плетеница от ръце и крака. След това затръшна вратата и я заключи.

— Трябва да говоря с теб — рече той, след като се обърна към Брайън. — Насаме — добави едрият мъж и същевременно изтръгна уредбата от стената.

— Махай се — каза му Брайън. — Ако можех, щях да…

— Е, тъй като не можеш, не ти остава нищо друго, освен да лежиш ли да ме слушаш хрисимо. Разполагаме с не повече от пет минути, преди ония отвън да разбият вратата и не искам да ги изгубим напразно. Ще дойдеш ли с мен на друга планета? Имам важна работа, поръчана е на мен, но няма да се справя без чужда помощ. Ти си единственият, на когото мога да разчитам. Можеш да ми откажеш — добави той, виждайки, че Брайън се готви да отговори.

— Разбира се, че ще откажа — отвърна Брайън, чувствайки се малко глупаво задето другият бе предвидил реакцията му. — Анвхар е моята родна планета — защо ще я напускам? Тук е целият ми живот, тук е работата ми. Да не говорим, че току що спечелих Двайсетобоя. Длъжен съм да остана.

— Глупости. Аз също съм Победител, но напуснах планетата. Това, което избягваш да признаеш е, че би желал да се порадваш малко на славата си. Извън пределите на Анвхар никой не знае какво е това Победител — там едва ли ще се похвалиш с уважение. Ще трябва да се справиш с живота такъв, какъвто е в голямата вселена — не те виня, че се боиш.

Някой блъскаше с юмрук по вратата.

— Прекалено съм изтощен, за да се ядосвам — каза пресипнало Брайън. — Освен това, трудно ми е да възприема каквито и да било идеали от някой, който си позволява да обижда човек, прекалено слаб за да се защити.