Читать «Планетата на прокълнатите» онлайн - страница 8

За да се разбере концепцията за Двайсетобоя, човек трябва да е запознат с необичайната орбита, която следва Анвхар около нейното слънце — Офиоки 70. Всички останали планети в системата, повече или по-малко, се доближават до плоскостта на еклиптиката. Анвхар очевидно е планета-пришелец, заловена от орбитата на някое близко слънце. През по-голямата част от нейната 780-дневна година тя се намира далеч от своето слънце, носейки се в издължена и сплескана като на комета орбита. А когато го доближава, за кратко време, настъпва горещо лято — не по-дълго от осемдесет дни, като мимолетна прелюдия към следващата сурова зима. Тези крайни климатични противоречия са довели, по пътя на адаптацията, до значителни изменения в природата на местните форми на живот. През зимата, значителна част от животните хибернират, докато от растенията остават само спори и семена. Някои от топлокръвните месоядни, обвити в дебели кожи, остават активни в тропическите райони на планетата, където преследват тревоядните. Но въпреки необичайно ниските температури, зимата е относително спокоен период, сравнена с краткото лято.

Защото именно през лятото започва безумният растеж. Дървета си пробиват път към светлината, разцепвайки скалите, и се издигат нагоре с такава невероятна скорост, че могат да бъдат проследени с просто око. Заснежените полета се превръщат в блата за часове, а след няколко дни са покрити с гъсти и непроходими джунгли. Навсякъде се виждат разцъфнали цветове, въздухът се изпълва с миризми и ухания. Растенията се катерят все по-нагоре в борба за живителната слънчева светлина. Всяко създание се храни от околните, или се превръща в храна, през този толкова кратък сезон. Защото, появят ли се първите снежинки, ще трябва да измине деветдесет процента от годината, преди отново да дойде топлината.

Заселниците също трябвало да се адаптират към анвхарския цикъл, ако искали да оцелеят. Наложило се да трупат значителни хранителни запаси за времето на дългата зима. Немалко поколения се сменили, докато жителите на планетата започнали да възприемат този безумен планетарен цикъл като нещо съвсем естествено. Настъпването на кратката, почти несъществуваща пролет се превърнало в сигнал за революционна промяна в метаболитния цикъл на всички анвхарци. Само за часове се стопяват подкожните тлъстини, а полу-закърнелите потни жлези отново започват да функционират. Всичко това е придружено и от други, значително по-фини и далеч по-важни изменения в регулацията на телесната температура. Депресията на центъра на съня в главния мозък води до занижени нужди от нощна почивка — не повече от няколко часа, при това в продължение на два-три дни. Животът през това миниатюрно лято е трескав, енергичен, напълно в синхрон с този на растенията и животните. До наближаване на следващата зима растенията разхвърлят семена, покълват, избуяват, прибира се реколтата, а гигантските фризери се натъпкват с припаси от замразено месо. Ето по този начин човечеството, способно да се адаптира към какви ли не условия, станало неотменна част от планетната екология, гарантирайки същевременно собственото си оцеляване през време на дългата зима.