Читать «Планетата на прокълнатите» онлайн - страница 6

— Моля за извинение — отвърна Айджел и в гласа му се долови съчувствие. — Но въпросът е твърде важен, за да спазваме етикецията. Не разполагаме с много време, ето защо бих желал да ти разкрия намеренията си.

— Зная твоите намерения — искаш да ме убедиш, че трябва да напусна планетата и да дойда с теб, нали? Не е ли твърде много?

— Не. Зная, трудно ще е да те убедя — но поне ще ти дам малко храна за размисъл. Съвсем достатъчно, за да бъдат разбити илюзиите ти. Ти си типичен представител на Анвхар — научен хуманист, вярващ дълбоко и искрено в принципите на Двайсетобоя. Приемаш тази институция като първична даденост, без да се замислиш дори за миг. Всички вие никога не си спомняте миналото, забравили сте онези безименни милиони, потънали в мизерия и нищета, докато човечеството е изграждало устоите на този нов живот. Замислял ли си се някога за хората, прекарали съществуванието си в бедност и суеверие, докато цивилизацията бавно е пълзяла напред, към своя прогрес?

— Разбира се, че не съм — отвърна Брайън. — Защо ми трябва? Не мога да променя миналото.

— Но би могъл да промениш бъдещето! — възрази Айджел. — Дължиш поне малко на твоите многострадални прадеди, които са ти осигурили този живот. Ако научният хуманизъм за теб не е само празнословие, тогава трябва да имаш поне известно чувство за отговорност. Не желаеш ли да заплатиш поне малка част от дълга си, като помогнеш на онези, които са толкова изостанали и обезверени, колкото не е бил и нашият далечен праотец троглотидът?

Шумът зад вратата ставаше невъобразим. Като се прибави и бумтенето в ушите от погълнатите лекарства, почти беше невъзможно да разсъждава.

— Готов съм да се съглася с теб — теоретически — каза Брайън. — Само че, сам знаеш, не е достатъчно да вложиш разум в едно дело. Нужни са и чувства. Едно логично решение не струва пукната пара, ако не е подкрепено от вяра.

— Стигнахме, значи, същината на разговора — закима Айджел доволно. Опрял масивен гръб във вратата, той поемаше без видимо усилие ударите, очевидно нанасяни с някакъв доста тежък предмет. — Нетърпеливи са, явно скоро ще трябва да си вървя. Нямам време за подробности, но ще ти дам думата си на Победител, че имам работа за теб — нещо, на което само ти си способен. Ти и никой друг. Ако ми помогнеш, ще спасим седем милиона нещастници. Ето, за това става дума.

Бравата отхвърча и вратата изскърца на пантите. Айджел напрегна мишци и я върна обратно.

— Искам да помислиш върху едно нещо. Защо в една галактика, в която има толкова много изостанали, воюващи и кипящи от вътрешна омраза планети, съществува свят като Анвхар, чиято стабилност и благоденствие се крепи на сложна серия от игри и състезания?

III

Ставаше почти невъзможно да се задържи вратата. Айджел и без това се бе отказал. Той отстъпи рязко встрани и двама мъжаги влетяха в стаята. Бившият Победител прекрачи проснатите им тела без да каже нито дума.

— Какво стана? Какво иска този човек? — запита докторът, нахлул в този момент в стаята. Той огледа разтревожено мониторите над леглото на Брайън. Дихателна честота, температура, сърдечна дейност, кръвно налягане — всичко беше в границите на нормата. Пациентът лежеше замислен, без да му отговори.