Читать «Планетата на прокълнатите» онлайн - страница 58

Говореше каквото му дойде наум, само и само да държи вниманието им съсредоточено другаде, колкото се може по-дълго. Стараеше се да се държи така, сякаш единственото му намерение е да стигне другия край на залата — нищо повече. Позволи си дори да спре за миг, за да оправи дрехите си и да изтрие потта от челото си. Говореше безгрижно и пристъпваше незабележимо към отвора, през който бе проникнал в залата.

Почти бе минал средата на пътя, когато магията бе разгадана и преследването започна. Един от магтерите приклекна до тялото, докосна го с ръка и извика:

— Мъртъв!

Брайън не изчака официалното съобщение. Още щом забеляза първото движение, той се хвърли към вратата. Няколко къси стрелички изтракаха по стената зад него, той се извърна и миг преди да се скрие в тунела, зърна доближените до устните на магтерите тръбички. Затича се нагоре по сумрачното стълбище, прескачайки по три стъпала наведнъж.

Глутницата го последва с неочаквана скорост, зловещо мълчалива и смъртоносна. Колкото и да се стараеше, не можеше да се откъсне от тях. Беше прекалено изтощен, дистанцията по между им непрестанно се скъсяваше. Не разполагаше с никакъв трик или хитрина, на която да разчита, оставаше му единствено да напрегне сили в бясната надпревара. Достатъчно бе да се подхлъзне по каменните стъпала и всичко щеше да приключи.

Имаше някой пред него. Ако жената, която го дебнеше в сянката, бе изчакала само още няколко секунди, Брайън щеше да е мъртъв. Но вместо това тя предпочете да изскочи на стълбището с вдигнат за удар нож. Без да забавя темпото, Брайън се преви и се промуши под ръката й. Сграбчи я отзад и я вдигна на ръце.

Почувствала, че краката й се отделят от земята, жената нададе пронизителен писък — първият човешки звук, който Брайън бе чул, откакто проникна в крепостта. Преследвачите почти го бяха настигнали, когато той запрати жената срещу по-предните. Настъпи бъркотия, стълбището бе изпълнено със заплетени тела и Брайън използва безценно спечелените секунди за да стигне върха на стълбището. Вероятно имаше и други стълби, водещи към покрива, защото отвън вече го дебнеше един въоръжен магтер, готов да го застреля при първия опит да се спусне към пустинохода.

Брайън се втурна право срещу своя екзекутор, като същевременно натисна бутона на колана си и извика към вградения микрофон:

— Загазих. Можете ли…

Войниците в колата сякаш бяха чакали тъкмо тези думи. Още преди да свърши, отвън се разнесоха изстрели, последвани от глухите удари на реактивни куршуми в човешка плът. Дисианецът се завъртя, строполи се, а от рамото му бликна кръв. Брайън го прескочи и затича по тясната площадка.

— Следващият съм аз — не стреляйте! — нареди той.

Войниците вероятно държаха площадката под телескопичен прицел. Позволиха на Брайън да я пресече и незабавно откриха безредна полуавтоматична стрелба, от стената се разхвърчаха откъртени камъчета, а край ушите му засвириха рикошети. Брайън не си даде труда да провери дали някой е дръзнал да изскочи под ураганния огън, а съсредоточи всички сили върху максимално бързото спускане. Двигателят на пустинохода изрева на пълни обороти и колата потегли. Изгубили възможността за прецизна стрелба, войниците преминаха на автоматичен огън и обсипаха върха на крепостта с метална градушка.