Читать «Планетата на прокълнатите» онлайн - страница 3

На Брайън му бяха необходими близо две години, докато се научи да черпи от енергетичните ресурси, които криеше в себе си истеричната сила. Въпреки че този феномен бе подробно описан в не един учебник, все още никой не можеше да се похвали, че е успял да го възпроизведе волево. Изглежда той бе неразривно свързан със състояния близки до предсмъртната травма. Обезумели от гняв и забравили що е болка хора продължавали да се бият и дори да убиват, сякаш не забелязвали, че телата им да са били покрити с множество смъртоносни рани. Мъже, простреляни в гърдите от куршуми и дори пронизани в сърцето или в главата, се хвърляли срещу противника, макар да били в клинична смърт. Очевидно смъртта присъствала неизменно при всеки от тези странни и необясними случаи на свръхестествена сила. В известен смисъл друго подобно умение — хипнотичната ригидност, можеше да се постигне в състояние на дълбок транс. Това е силата, позволяваща на тялото да лежи изпънато само върху две опорни точки — краката и главата, нещо което не може да бъде възпроизведено в съзнание. Брайън използва тази стъпка като начало на търсенията си, а сетне усъвършенства техниката си на самохипноза така, че да намери път към източника на тайнственото и непознато досега умение — „втория вятър“, силата на оцеляването, този незнаен водораздел между живота и смъртта.

Тази техника не беше безопасна — тя можеше да погуби тялото, да изчерпа резервите му далеч отвъд допустимите предели. Но Брайън не се боеше от това. И други бяха умирали по време на Двайсетобоя, а смъртта на финала би била по-приемлива от поражението.

Брайън си наложи да диша бавно и дълбоко, а след това зашепна автохипнотичните команди, които стартираха процеса. Умората постепенно го напусна, а заедно с нея си отидоха и усещанията за топлина, хлад и болка. Усещаше всяко движение наоколо, слухът му се изостри до краен предел и в този миг отвори очи.

С всяка секунда силата черпеше все повече от последните резерви на тялото му, сякаш се хранеше от самата жизнената субстанция.

Веднага щом се разнесе сигналният звън той скочи, дръпна шпагата от ръката на изненадания секундант и се втурна в атака. Иролог едва успя да вдигне оръжието си и да отбие първия удар. Силата, с която се бе понесъл Брайън бе толкова голяма, че шпагите им се кръстосаха, а телата им се блъснаха с оглушителен плясък. Иролог изглеждаше изненадан от внезапната ярост на тази атака, но след това на устните му се плъзна усмивка. Помислил си бе, че това е последният изблик, преди пълното изтощение. Знаеше, че краят на Брайън е близо.

Двамата отскочиха назад и Иролог премина в защита. Не се опитваше да контраатакува, просто бе оставил Брайън сам да се изтощи срещу стената от стомана, която бе издигнал пред него.

Брайън забеляза нещо подобно на паника в очите на своя противник малко след като Иролог бе започнал да осъзнава грешката си. По всичко изглеждаше, че Брайън няма никакво намерение да рухва от изтощение. Напротив, атаките му ставаха все по-ожесточени. Иролог бе завладян от отчаяние — Брайън също го почувства и осъзна, че така желаната точка е в ръцете му.