Читать «Планетата на прокълнатите» онлайн - страница 44

— Добре, тогава — но се сърдете на себе си. Ако питате мен, на тази планета не съществува общество, а само група от враждебно настроени индиви. Всеки за себе си, а на останалите гледа само като на източник за препитание. Ако въобще съществува някаква социална структура, то тя е ориентирана към другите форми на живот на планетата, вместо към човешките същества. Може би затова в онзи доклад не сте открили нищо, което да ви помогне. Зад него стоят специалисти по социоетика. А местните се различават коренно в отношението по между си.

— А какво ще кажете за тези магтери, управляващата класа, която строи каменни замъци и създава неприятности?

— Не разполагам с обяснение — призна доктор Стайни. — В теорията ми има доста празнини и това е една от тях. Магтерите например са изключение от всичко казано. Убийте ме, не знам защо. Те са напълно различни от останалите дисианци. Арогантни, кръвожадни, вместо на съгласие, готови винаги на конфронтация. Не са управници, поне не в истинския смисъл. Властта е у тях просто защото никой друг не я желае. Издават разрешителните за разработване на залежите от полезни изкопаеми, тъй като само те притежават чувство за собственост. Може и да греша, но струва ми се, че ако откриете защо са различни, ще успеете да разрешите проблема.

За първи път от пристигането на планетата, Брайън почувства, че го завладява ентусиазъм. Плюс далечната и доста слаба надежда най-сетне да открие път за излизане от смъртноопасната ситуация. Той пресуши чашата на един дъх и се изправи.

— Събудете пациентката си по-рано, докторе. Ще видите, че ще ви бъде интересно да си поговорите с нея. Ако това, което ми съобщихте е вярно, може би тя ще е ключа, който търсим. Името й е Лиа Морийз, току що е получила на Земята научна степен по екзобиология и антропология и главата й е натъпкана до пръсване с познания.

— Великолепно! — възкликна Стайни. — Ще се погрижа за тази глава, не само защото е хубава, а и заради знанията. Макар да се намираме в навечерието на атомно бедствие, започнах да чувствам необясним ентусиазъм — за първи път, откакто се приземих на тази планета.

IX

Пазачът пред входа на сградата на Фондацията подскочи стреснато от гръмотевичния звук и посегна към оръжието. Сетне отпусна смутено ръка, осъзнал, че причината е само една кихавица — макар и великанска. Брайън се приближи до него, като се загръщаше зиморничаво в якето си.

— Излизам навън, преди да съм хванал пневмония — каза той. Пазачът отдаде колебливо чест и след като провери мониторите за външно наблюдение, отмести тежката метална врата. Брайън се промуши навън и вратата хлопна зад гърба му. На улицата бе значително по-топло, той въздъхна щастливо и разкопча якето си.

Целта на излизането му бе двойна — както да поразузнае наоколо, така и да се стопли. И без това нямаше какво да прави в службата, почти всички сътрудници вече почиваха. Той самият бе спал не повече от половин час — напълно достатъчно, за да се почувства освежен и изпълнен със сили. Прочете интересуващите го доклади, а най-важните моменти дори се постара да запамети. А след това реши, че докато останалите спят, би могъл да опознае най-големия град на Дис.