Читать «Планетата на прокълнатите» онлайн - страница 34

С огромна неохота се извърна, приближи се и впери поглед отблизо в растението, като примигваше изтощено. Знаеше, че нещо важно го е накарало да спре. Едва сега забеляза, че няколко стръка бяха прерязани съвсем ниско над пясъка. Не пречупени, нито изтръгнати от каквито и да било сили на природата, а отрязани гладко, като с нож, или нещо подобно. Това беше първата следа от обитатели на тази нажежена до червено планета. Каквато и да беше причината, накарала тайнствения непознат да отреже част от растението, тя можеше да се окаже спасителна. Храна — или може би вода? При тази мисъл ръцете му се разтрепериха и той положи Лиа на пясъка, в сянката на скалата. Младата жена не помръдна.

Ножът бе достатъчно остър, просто ръцете му се оказаха съвсем отмалели. Въздухът излизаше на пресекулки от засъхналото му гърло. Брайън опря острието в основата на един стрък и натисна, колкото сила имаше. След това вдигна прерязаното клонче и го разгледа отблизо. Няколко капчици бяха бликнали върху повърхността на отрязания край. Брайън опря лакът в коляното, за да успокои треперенето на ръката си и сви дланта си в шепа. Не след дълго шепата му се изпълни със сок от растението.

Течността беше приятно прохладна, без съмнение, в основата си се състоеше предимно от даряващата живот вода. Брайън се поколеба за миг, преди да доближи шепата до устните си и да докосне течността с върха на езика.

В началото нищо — после разяждаща болка. Беше толкова внезапна и силна, че той започна да се задушава. Стомахът му се сви и от устата му бликна горчилка. Брайън се свлече на колене, преви се и повърна, осъзнавайки, че губи скъпоценната телесна течност.

По-лошо от болката дори бе отчаянието. Сигурен бе, че сокът от растението е бил употребен по някакъв начин — може би след пречистване и преработка. Но Брайън, чужденец на тази планета, вероятно щеше да загине от жажда далеч преди да открие този способ.

Отслабен от болезнения гърч, той се помъчи да прогони мисълта за наближаващия край. Този път да вдигне жената се оказа почти непосилна задача, дори за миг бе изкушен от мисълта да я остави в пясъка. Но още докато обмисляше тази възможност, той я преметна през рамо и продължи напред. Всяка крачка изискваше нечовешки усилия, и въпреки това Брайън продължаваше да следва избраната посока сред дюните. Изкатери болезнено задъхан поредния пясъчен хълм и се изправи лице в лице с дисианеца.

И двамата бяха твърде изненадани от неочакваната среща, за да реагират. За един кратък миг се разглеждаха напрегнато, без да помръдват. А когато преминаха към действие, бяха подтикнати от завладелия ги страх и инстинкта за самосъхранение. Брайън изпусна жената и измъкна пистолета от кобура. Дисианецът сграбчи късата тръбичка, затъкната в пояса и я доближи до устните си.