Читать «Планетата на прокълнатите» онлайн - страница 21

Лиа не сдържа изненаданото си възклицание, когато пред тях се появи триизмерният образ. Не толкова от външния вид на дисианеца — като екзобиолог, тя бе имала възможността да се запознае с най-разнообразни форми на живот. По-скоро от позата, от изражението му — готов за скок, оголил зъби в злобна закана.

— Изглежда, сякаш се готви да убие оператора — подхвърли тя.

— И за малко да успее — веднага след като е била направена тази снимка. Подобно на всички останали дисианци, той изпитва вродена и необуздана омраза към пришълците от другите планети. Не без причина, бих добавил. Тази планета е била заселена съвсем случайно, по време на Разпадането. Не знам подробностите, но съм запознат с общата представа, която е заложена в основата на всички дисиански митове и разномистични религиозни учения. Както изглежда, преди доста години на Дис били започнати широкомащабни сондажи и миньорски разработки — в онези времена планетата е била доста богата на полезни изкопаеми, а добивът им се оказал лесен. Далеч по-трудно било да се осигури вода, а храната превозвали от други планети. Но всичко това приключило в периода на Разпадането и Дис била забравена. Всички записи зда тези ранни времена били унищожени по време на войната, а товарните кораби, с които пренасяли рудата, постъпили на служба в армията. Дис можела да разчита само на себе си. Съдбата на заселниците й в голяма степен зависела от способността на Homo sapiens да се адаптира към враждебната среда. Повечето измрели, но оцелели достатъчно, за да съхранят продължаването на вида. Променили се, разбира се, но си останали хора. С намаляване на запасите от вода и храна трябвало да полагат чудовищни усилия за да оцелеят — особено, след като се повредили водните помпи. Нямали никаква възможност да се подпомагат технически, оставало им само да се пригаждат към средата, в която живеели. Хората, с които ни предстои да се срещнем, са техни далечни потомци — те са напълно адаптирани към условията на планетата. Телесната им температура е приблизително петдесет градуса. В слабините си имат допълнителни тъканни сакове, в които съхраняват известни водни запаси. Но тези промени са съвсем дребни, сравнени с глобалните изменения, на които са се подложили техните организми за да се нагодят към средата. Не съм запознат с подробностите, но в докладите се споменаваше за доста успешно осъществени примери на симбиотично съществуване. Учените ни уверяват, че това е първият случай, когато Homo sapiens се явява активен участник в коменсализъм, или в инквилинизъм, без да е в ролята на гостоприемник.

— Великолепно! — възкликна Лиа.

— Намирате ли? — озъби й се Айджел. — Може и така да е — от абстрактна научна точка. Няма да ви е трудно да съберете достатъчно материал за книга. Аз лично не откривам нищо вълнуващо. Уверен бях, доктор Морийз, че всички тези морфологични изменения, говорещи за подозрителна интимност с други видове, ще ви очароват. Но, надявам се, че между биохимичните изследвания на кръвните групи и радостните възклицания пред скалата на термометъра, ще намерите малко време, за да вникнете в отвратителния нрав на обикновения дисианец. Трябва по някакъв начин да разберем защо тези хора са толкова упорити и неотстъпчиви, или да вдигнем ръце и да оставим планетата да хвръкне във въздуха!