Читать «Планетата на прокълнатите» онлайн - страница 11

— Съжалявам, Победителю… но не вярвам, че ще мога. Доктор Каулри изрично нареди да не ви безпо…

— Докторът не може да се разпорежда с моя личен живот — прекъсна го Брайън. — Не съм заразен, нито пък чак толкова болен, че да тупна от изтощение. Искам да се срещна с този човек. Незабавно.

Мъжът отсреща въздъхна и се замисли.

— Пращам го веднага — рече той, очевидно взел решение да действа на своя глава. Сетне прекъсна връзката.

— Какво направи с мен? — попита Брайън, след като отново останаха насаме с Айджел. — Няма да отречеш, че си успял да напъхаш чужди мисли в главата ми, нали?

— Няма. Нали затова дойдох тук — за да напъхам в главата ти „чужди“ мисли.

— Кажи ми как го направи — настояваше Брайън. — Трябва да знам.

— Ще ти кажа. Има немалко неща, които трябва да разбереш, преди да напуснеш Анвхар. Не само да ги чуеш, но и да повярваш в тях. Най-важното, ключът към всичко останало се корени в същността на живота, който водиш на тази планета. Как според теб е възникнал Двайсетобоят?

Преди да отговори Брайън пое двойна доза от стимулиращото лекарство, което му бяха оставили.

— Не според мен — каза Брайън, — а според историческите първоизточници. Основателят на игрите се нарича Джиролди, а първото състезание се е състояло в година 378 С.Р. От тогава Двайсетобоят се провежда всяка година. В началото са съществували известни ограничения в броя на участниците, но не след дълго е придобил общопланетни мащаби.

— Знаеш си урока — кима Айджел. — Само дето ми казваш какво се е случило. А аз те попитах как е възникнал Двайсетобоят? Как е успял един единствен човек, на планета с варварски традиции, обитавана от подивели ловци и впиянчени фермери, да създаде толкова гладко-смазана социална машина, изградена върху изкуствено въведените принципи на Двайсетобоя? Това просто е невъзможно.

— Но е станало! — упорстваше Брайън. — Не можеш да го отречеш. Няма нищо изкуствено в принципите на Двайсетобоя. Това е напълно естествен начин на живот за планета от този тип.

Айджел се разсмя подигравателно.

— Естествен, няма що! И какво общо може да има между подобен естествено възникнал начин и организацията на социалните групи? Ти въобще не разсъждаваш. Постави се на мястото на първосъздателя Джиролди. Представи си, че ти е хрумнало да създадеш Двайсетобоя и се питаш как да убедиш останалите в предимствата му. Отиваш, значи, при някой обезверен, затъпял, суеверен, вкиснат от скука и алкохолизиран ловец и му обясняваш какво си намислил. Опитваш се да му внушиш, че като се включи в състезание, съставено от любимите му занимания — поезия, фехтовка, или шахмат — животът му ще стане по-интересен и разнообразен. Хайде, представи си! Само не забравяй да се отдръпнеш навреме, преди да те е халосал.

Брайън не се сдържа и се усмихна на абсурдното предположение. Разбира се, че не се е случило така. И все някак трябва да е започнало, сигурно съществуваше някое логично обяснение.

— Безсмислено е да си блъскаме главите над този въпрос — посъветва го Айджел. — Едва ли ще открием как точно е станало, освен… — той внезапно млъкна и погледна към уредбата на стената. Сигналната лампичка светеше в зелено, макар екранът да беше тъмен. Айджел протегна месестата си ръка и изтръгна кабелите от стената. — Този твой доктор е доста любопитен. Но аз ще се погрижа да не ни се пречка. Истината за Двайсетобоя не е негова работа. Виж, с теб е друго. Необходимо е колкото се може по-скоро да осъзнаеш, че социалният ред на тази планета е създаден изкуствено и приложен на практика от изключително опитни специалисти.