Читать «По повод на Книжовното ни дружество» онлайн - страница 5

7. И ний казваме, че без достаточно число работници, Книжовното дружество не ще може да достигне велик размер и затуй нека се харчат пари от доходите на дружеството, стига да се постигва целта. Затуй са доходите — да се харчат, затуй и Дружеството да ги харчи за поддържането, ако ще и на сто, каквито да са, действителни членове, стига да има отгде и за всичките. Но когато тия доходи са твърде незначителни и къси, а не се предвижда или, пожалуй, сумнително е, че ще се увеличат наскоро, тогава здравият разум требва все възможни ограничения. Чисто. Предоставяме всекиму да се поопита да сбере малко записани спомоществования от хора не твърде и не завидни, които, истина е, ако усещаха дълбоко нещо от таквизи заведения и си внасяха помощите редовно, все друго щеше да бъде, признаваме си, но виж, не излезе тъй, както се мислеше, а хората се оказаха, че са хора с каприции и пр., а не светци все като нази. Та и занапред може да се случи още да се поиска да потраем, догдето помогне времето и обстоятелствата да се посвестят повечко хора, а дотогава трябва ли да подядаме капиталите на дружеството с излишни задължения и дефицити? Ваша воля след туй, но то ще бъде глупост и нечестно от страна на водителите на дружеството.

8. Навремето между им се намериха люде, които още при отварянето на Книжовното дружество бяха на мнение да се не бърза с издаванието на „Периодическо списание“, а като излезе обявлението му, даже възнегодуваха на нетърпеливостта на редактора му, на многоглаголанията и фанфарониадите в него, и всичко това с предупазвание, догде се съберат и наредят достаточни капиталите на дружеството. Тий не се послушаха, делото излезе шантаво. Сега се слага на другите, че били пресилили работата и се изповядва, че станало хата. При всичко туй пък се види постоянството на същата хата и за допъти, та дано хората не бъдат вече виновати! Но ще ли се изправи тъй работата?

При всичко това работата, като е доведена вече до негде си, никой не казва да се спре или да става наполовина, напротив, за по-нататък действителните членове трябва да работят и да очакват времето и тий да поправят и допълнят другото; за по-нататък, а сега не многото, но всъщност малко, а не малкото, всъщност много трябва да ги занимава и нека не се устидим да изповядваме грешките си и да се обърнем след един такъв горчив опит, стоящ почти 2000 (?) барем, на истинския път. Повярвайте, дружеството никак няма да пострада от това, като основано на обширни задатъци, и не му е възможно да хвръкни изведнъж с орлин полет, подобно на Загребската Югославенска Академия. Инак ще заприличаме на голи, та фудули.

* * *

9. Водачите на дружеството смятаха да снемат звездите, но желанието им не се оказа досега сполучно. Опитът ги научи, че тий са се лъгали в теориите си и предположенията си и че без дълга и здрава лествица, добре закрепена о землище, сиреч без добри и готови капитали, тий и занапред, макар да си излязат от кожата навън, не ще могат да снемат не само звезда, но и един чиреп от керемидите на една къща с незавидна височина. Сетне има и туй, че рано или късно общините, като съгледат по-късно постоянните разрушителни елементи в средствата и вървежа на Дружеството, може ще охладят още повече, от което трябва да се боим най-много, а тогива пак ли дандании, пак ли препирни? Тогива ще бъде още по-трудно за повръщане на здравия път.