Читать «По повод на Книжовното ни дружество» онлайн - страница 4

5. Как да се не чуди и да се не смее човек, когато гледа, че всичкият тойзи смесен свят се надува и си дава зор да застави хората да повярват, че магарето, което яхат, не е магаре и гладно, а камила сита и добре натъкмена за поход, тогаз, когато изпод тях магарето дава знат за себе си, но още че е опърпано и три дни не яло, и всичко това правят уж по невъзможности инак да стане, за да не им рече някой нещо, уж да не възнегодува народът и да не се подкопае кредитът на дружеството! А между тем дават на народа силно да почувства, че тий съзнателно изкривяват и отстъпват от здравия смисъл и естествения ход на делото. Нек си! Като че народът ги души за гърлото, заставя ги да лъжат и искал, и иска от тях изведнъж големи работи, и зорлем ги кара да дават обещания с кола, било би и в ущърб на личната им сила и силата на Книжовното дружество! Ако е тук даже виноват наивният и невинен в чистосърдечното си поставяние на вид народ, който не само че никога не е требовал от някого големи обещания, но и не е получавал и една маленка част от всичко онова, което му се се обещавали досега и за което той все е давал и ще дава занапред с обичайното си добродушие и на колкото му стига хитростта и чувстуванията му.

6. Не е ли пак, кажете си правичката, истинно и смешно денгубието, мухавянието и напразната разточителност, особито като и глухият чу вече, че доходите на книжовното дружество не стигат за покриванието на всичките разноски, които и да са, и да намират такива майсторски защитници, на които впрочем може да се уважи, като на чужденци, що се се повладали от условията на едно гостоприемство, що показва тяхната добре дума и никак не помага за окончателното изявление на злото, което може и да са не усетили дотам.