Читать «По повод на Книжовното ни дружество» онлайн - страница 7

Васил Попович

Колкото за недостатъците, които могат да се срещнат и в по-учените статии тук-таме, то засега длъжността на цензора ще предоставим на вещите критици, тъй чтото всяк по специалността си да послужи в туй отношение на общенародното заведение — Българското книжовно дружество. Впрочем стремителността на добрия талент в един редактор никой не може удържа. Затуй пък:

14. Не количеството на действителните членове, а обръчността им е важна засега, като и бол пари нямаме за мнозина, и такива дефицити значителни виждаме в годишния билянц на дружеството.

Тъй и виканията, и кряканията трябва да си имат резона, инак те стават смешни. Наместо да ревем със сълзи крокодилски, че не ни платили лефето навреме, и да сандърдисваме света с жалбите си, по-добре би било да се оревяхме от собствената си фантазия, за да я намалим и турим на мястото й повече ум.

Керемиди, господа, а не звезди, защото звездите и светлина достаточна не ни дават, а керемидите барем ни запазват от дъжд и буря в стаята ни, па и по-лесно се снемат.

И ний казваме заедно с другите, че по-доброто е напред, защото и вярата ни е таз, та и самото Книжовно дружество е основано по тойзи начин, за да може да се съвършенства винаги. Но тогаз не следва да се пръскаме в натягвание, защото сме се увлекли от началото на появлението му и защото може би пак ни се ще да бързаме, само и само защото по-доброто било напред. Господа, да не смешим хората! Chi va piano, va sano. Капка по капка продупча камъка.