Читать «По повод на Книжовното ни дружество» онлайн - страница 9

Тий трябва да помнят, та ако някак не им хрумне, ще им кажем ний, защото Бог дал на човека две уши, а само една уста, т. е. за да слушат повече, а по-малко да говорят и да не проповядват дип по къщята и улиците работи, които не се касаят нито тях, нито тяхната много по-висока мисия при Книжовното дружество. Говоря за доброто им и да не ме заподозре някой от тях, че искам да ги подканя за моя лична полза, истафорла, таквоз намерение нямам!

Адвокатлъкът на адвокатите, гайдата на гайдарина, точенето на пекарина: всяк да си гледа мисията и работата. Има ли право да иска човек барем от учените хора повече морал и свястно лично достойнство? Чини ми се да! Тук е правдата и хоратата, другото не ще много глаголание. Дано да бъда уразумян.

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Николай Аретов

Публикация

Васил Попович, Съчинения, Издателство „Кралица Маб“, С. 2000, ISBN 954-533-030-2

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7398]

Последна редакция: 2008-05-14 22:30:00