Читать «По повод на Книжовното ни дружество» онлайн - страница 2

2. Не е ли пък и истинно туй? И кой е виноват, че нашите дейци са почевали и почеват винаги работи, по-големи от силите и понятията си; кой е виноват, че повечето мечтаят, отколкото вършат. Все тия пресилуват и всяка работа, строят строението си повече на въздуха, отколкото на дълбоко изпитано и подробно изследвано землище? Кой им е виноват, че след туй масата, като не ги разбира, напуща ги наедно с техните утопии, проекти, устави и върли идеи за благото му? Дейците трябва да искат възможното от времето и понятията на народа, а не възможното от тяхното собствено време, което според развитостта им е по-горе, по-многостранчиво от онова, в което се намира народът. Ето защо почти всичките тия с една тъпа недалновидност насиловат чувствуванията си, за да се сокрушават в горестната си съдба да се оправдават в ущърб на народната почест и да характеризират хората като безхарактерни, лъжливи, скъперници, интриганти, пустосамолюбиви, егоисти и пр. Що искаме от една маса, която още не може да чувства и завзира в нашите чувства и възрения? Ходим, та дирим доказателства и без да вникнем добре в тяхната уместност и неуместност, разсъждаваме като от катедра за всичко и всичко мерим с нашето непосегаемо мерило, и, хотя-нехотя, замазваме главното истинно, че сме не по времето си смислени и умници, даже нещо като чаромътници (магьосници) в очите на простотата, която плашим повече, отколкото свестяваме и поучаваме, и която ни служи с кесията си, но рядко уважава и доверява, защото ний не се стремим първо да й вдъхнем истинското понятие и правий възглед за работата и за себе си.

Наместо това, уж да се не оскърби Иван, Драган или Петко, уж да се не повреди работата, да не срамим себе си и пр., ний си допущаме да лъстим, интригуваме, да се подмилкваме, да мажем или цапаме и в ущърб на нравствените устои на делото си и на нашето лично достойнство позволяваме си да се гаврим, унижаваме, да представяме разни комедии, често и да грозим и да гърмим панагерики или филипики неуместни, уж за да помагаме на работата си, и каква работа, казвам, често даже непосилом на нашата осидчивост и умение, камо ли пък посилом и умението на простий ум. Сетне, като видим, че сбоклучихме сами, хайде всичко на главата на чорбаджиите, на богатите, на спомоществователите, на българский характер. Тий сносят, а ний си умиваме ръцете. И лесно и чисто. Тъй се вмъква лошето и разрушително начало в делото, което според туй не може вече да бъде продължително и трайно, защото гнилото нагнусява и здравото.

Подир това не е странно учудванието — защо не могат да успяват обществените заведения като журнали, читалища и всякакви дружества.

3. По наше мнение тия заведения, или по-правилно да речем по-голямата част от тях, такоже ли са били или несвоевременни на времето си, или не отговаряющи напълно на истинските нужди на народа. Много табиетлия е човекът, особито народът! За да му угодиш или услужиш досущ, винаги се изисква да бъдеш доста търпелив, честен, деятелен и с многоразличен опит; сетне трябва да си редовен до точка в предлагаемите си услуги, в противен случай той скоро ти се насища и се отвръща не само от тебе, но и от полетата, които му предлагаш. Но и всичко туй не е нищо в сравнение с мисълта, че всяко общенародно заведение трябва да се строи на налични, а не на предполагаеми средства и да си предлага програма на действията съобразно с тия средства, потребите, а в някои случаи и понятията на общината или народа.