Читать «Вълшебната планина» онлайн - страница 3

Часът бе осем — денят още не си отиваше. В дъното на пейзажа се появи езеро; водите му бяха сиви, черни борови гори се издигаха край бреговете му по околовръстните възвишения, а по-нагоре се разреждаха, губеха се и се оголваше замъглен камънак. Спряха на малка станция, беше селото Давос, както Ханс чу да извикват навън, много скоро вече щеше да стигне до целта. Но изведнъж долови до себе си гласа на Йоахим Цимсен, спокойния хамбургски глас на братовчед си, който казваше: „Здравей, я да слизаш вече!“, а като погледна навън, видя на перона под прозореца самия Йоахим в кафяв реглан, съвсем гологлав, изглеждащ толкова здрав като никога в живота си. Той се засмя и повтори: