Читать «Мистър Костело — герой» онлайн - страница 2

Да не повярваш, че подобен добряк може да е толкова умен. Триумвирите обикновено се избират за постоянно, но мистър Костело напуснал. Раздвижване му трябвало, нали разбирате. Да се учи непрестанно, да стиска ръка подир ръка, да е близо до народа.

Не знам защо не се спогодиха с Капитана. С другите всичко беше наред.

И освен това… мистър Костело не играеше покер; какво го интересува дали ние играем тъй или инак? Не взимаше храна от камбуза — имаше си запаси в кабината — тъй че какво му влиза в работата дали Кока ще отрови някого? Но той се грижеше за нас. За народа — той обичаше народа.

Пък и по-добре е без теглене. Покерът е хубава игра с лоша слава. Откъде мислите, че идва лошата слава? От мошениците. А как се мами на покер? Почти никога при раздаване. Чак после, след изхвърлянето. Тогава мошеникът знае какво да даде на другите, за да спечели. Махнете тегленето и прогонвате девет десети от мошениците. Тогава честните хора могат да си вярват.

Поне така казваше мистър Костело. Не че лично го интересуваше едното или другото. Той не беше комарджия.

В салона заварих Третия помощник с мистър Костело. Той широко ми се усмихна и махна с ръка да се приближа.

— Ела да седнеш. Ковчежник. Утре слизам. Надали ще имам късмета пак да си побъбрим.

Седнах. Третия захлопна книгата, която бе разтворил на масата,и неусетно я прикри. Мистър Костело се разсмя.

— Хайде, Трети, покажи на Ковчежника. Можеш да му се довериш — той е добър човек. Ще се гордея, че съм пътувал с него.

Третият се поколеба, после надигна книгата от скута си. Оказа се „Космическият кодекс“. Всеки офицер трябва да го назубри наизуст, за да си получи удостоверението. Но не е от книгите, дето се четат за развлечение.

— Третият тъкмо ми показваше какво може и какво не може да върши един капитан — обясни мистър Костело.

— Да де, нали ме помолихте — каза Третия.

— А, чакай малко, чакай малко — бързо го прекъсна мистър Костело. Имаше такъв навик понякога. То просто бе част от него, като сродяващата коса, като широката усмивка и начина, по който скланяше глава настрани и питаше какво си казал преди малко, защото не е дочул. — Чакай малко, нали искаше да ми покажеш този материал?

— Ами да, мистър Костело — каза Третия.

— Доброволно ми говореше за ограниченията на Капитана, нали?

— Ами… комай е тъй. Сигурно.

— Сигурно — радостно повтори мистър Костело. — Кажи на Ковчежника какво ми прочете преди малко.

— Това, дето го намерихме в книгата ли?

— Знаеш кое. Сам го прочете, нали?

Третият ме погледна малко неуверено и посегна за книгата. Мистър Костело я затисна с длан.

— О, не си прави труда да дириш. Можеш да си го спомниш.

— Да, комай ще мога — съгласи се Третия. — То е нещо като предпазна мярка. Да речем, че някой ден Капитана вземе да постъпва неправилно и екипажът реши, че командите са в ръцете на безумец. Е, нещо ще трябва да се стори. Екипажът има правото да избере един офицер и чрез него да поиска отчет от Капитана. Ако той откаже или отчетът не е удовлетворителен, то хората имат правото да го изолират в каютата му и да овладеят кораба.