Читать «Мистър Костело — герой» онлайн - страница 12

Плачейки от ярост и омраза, той изтича навън. Трябва да си призная, че разговорът ме постресна. Навярно даже бих поразмислил върху казаното, но той се самоуби, преди да стигне до Земята. Луд беше.

А ние продължихме по кръга както винаги, с твърдо разписание: товарене, разтоварване, старт, полет, кацане. Зареждане, митница, инвентаризация. Ядене, сън, работа. Имаше някакво разследване за Хайнс. Когато узна, мистър Костело изпрати съболезнователна космограма. На следствието не казах нищо, само споменах, че мистър Хайнс бил разстроен, пък и така си беше. Пристигна нов помощник-инженер, който свиреше чудесно на акордеон. Един от нашите напусна и се засели на Караньо. Все обичайки неща, само дето си подготвих молбата за оставка, като оставих празна графата за бъдеща работа.

И тъй, както си му е ред, пак се върнахме към Боринкен и, представете си, заварихме там космическия флот на Обединената Земя. Не бях предполагал, че имат толкова много кораби. Изпъдиха ни — такива са военните, само команди и никаква информация. Здравата бяха стегнали Боринкен; долу имало някакви сражения. През тая блокада не успяхме нито да пратим, нито да получим вести. Капитана побесня — наложи се да използува вместо гориво част от товара, та трябваше шест пъти да преправям описите. Временно прибрах молбата настрани.

Дойде редът и на Сигма, където престояхме два дни, за да влезем в графика, после, както винаги — Чучулига.

И кой ме чакаше на Чучулига? Самият Варни Ротийл, нашият бордови лекар отпреди години, когато току-що бях излязъл от Академията. Сега имаше шкембенце и по всичко личеше, че преуспява в живота. След радостните възгласи той седна и ме огледа трезво, ама наистина трезво. Казах му, че Вселената е малка — знаех, че е станал голяма клечка на Чучулига, но кой би помислил, че ще цъфне на космодрума тъкмо когато кацам!

— Цъфнах тук именно защото ти кацаш, Ковчежник — рече той.

И преди да разбера какво има предвид, взе да ме разпитва. С какво съм се занимавал сега, какво съм възнамерявал за в бъдеще.

— Ковчежник съм от дълги години — отвърнах. — Защо мислиш, че искам да стана нещо друго?

— Просто се питах. И аз се питах.

— Е, може да се каже, че още не съм решил окончателно… пък и изскочиха разни пречки… но имам нещо като предложение. — Разказах му в най-общи линии колко важен човек е станал мистър Костело и как иска да ида при него. — Обаче ще се наложи да изчакам. Тия проклети военни са стегнали кордон около Боринкен. Не казват защо. Но каквото и да е, мистър Костело ще надвие. Ще видиш.

Барни ме погледна някак навъсено. Никога не бях виждал толкова странно изражение. Впрочем не, виждал бях. Също като на стария Железен човек в деня, когато напусна кораба и си подаде оставката.

— Какво има, Барни!? — запитах. Той се изправи и през стъклената врата посочи към бяла едноколка, паркирана пред приемната станция.

— Ела.

— О, не мога. Трябва да…

— Ела.

Вдигнах рамене. Работата можеше да почака. Тук Барни командуваше. Все щеше да ме прикрие някак.