Читать «Финансистът» онлайн - страница 12

— А ще ми го платите ли още днес?

— Ще ти дам полица. Къде е сапунът?

Мистър Далримпъл беше изненадан от неочакваното предложение, което му направи момчето на съседите. Той добре познаваше мистър Каупъруд, а също и Франк.

— Значи, ще вземете сапуна, ако ви го донеса днес?

— Ще го взема — отвърна бакалинът. — Да не би да си решил да влизаш в бранша?

— Не, но знам откъде може да се купи евтино такъв сапун.

Франк излезе бързо и хукна към банката на баща си. Тя вече беше затворена, но Франк знаеше как да се вмъкне, знаеше също, че баща му ще се зарадва на съобщението, че синът му ще спечели трийсет долара. Искаше да заеме парите само за един ден.

— Какво има, Франк? — попита баща му, като вдигна глава от книжата и го видя зачервен и задъхан.

— Моля те да ми заемеш трийсет и два долара.

— Добре, ще ти заема, но за какво са ти?

— Искам да купя сапун… седем сандъчета кастилски сапун. Знам откъде да го взема и на кого да го продам. Мистър Далримпъл ще го купи. Дава ми шейсет и два долара, а аз ще го взема за трийсет и два. Ще ми заемеш ли парите? Трябва веднага да се върна да платя стоката на аукционера.

Баща му се усмихна. Синът му за първи път проявяваше качествата си на бизнесмен. Беше прекалено умен и предприемчив за своите тринайсет години.

— Е, Франк — каза той, като отвори едно чекмедже, в което имаше няколко банкноти, — с финансови операции ли се готвиш да се занимаваш? Сигурен ли си, че няма да загубиш? Преценил ли си точно какво предприемаш?

— Заеми ми парите, татко — помоли Франк, — и из много скоро ще ти докажа какво мога. Само ми дай парите. Имай ми доверие.

Той приличаше на младо ловджийско куче, подушило дивеч. Нима баща му би могъл да устои на молбата му?

— Разбира се, че ти имам доверие, Франк — каза той и отброи шест банкноти по пет долара, емисия на самата Трета национална банка, и две по един долар. — Ето, вземи!

Франк измърмори някаква благодарност, изскочи от банката и хукна с всички сили към мястото на търга. Когато пристигна, продаваха захар. Франк се промъкни до помощника па аукционера.

— Искам да платя сапуна — каза той.

— Веднага ли?

— Да. Ще ми дадете ли разписка?

— Разбира се.

— Вие ли ще се заемете с доставката?

— Не, доставката не е наша работа. Трябва сам да си приберете стоката в срок от двайсет и четири часа.

Това затруднение не обърка Франк.

— Добре — каза той и пъхна разписката в джоба си.

Аукционерът го проследи с поглед при излизането му. След половин час момчето се върна, придружено от един каруцар — от тези, които се въртят край кея с надеждата при разтоварването на стоките да получат някаква работа.

Франк го бе наел за шейсет цента да превози сапуна. След още половин час бяха вече пред бакалницата на учудения мистър Далримпъл, когото Франк помоли да излезе да види стоката, преди да я разтоварят. Момчето бе решило да закара сапуна у дома си, ако по някаква причина сделката се развалеше. Макар че извършваше подобна операция за първи път в живота си, Франк бе невъзмутим.

— Да, да — каза мистър Далримпъл, почесвайки замислено побелялата си глава, — сапунът е същият. Купувам го. Ще удържа на думата си. Откъде го взе, Франк?