Читать «Финансистът» онлайн - страница 10

Теодор Драйзер

— Колко ще дадете за тези двайсет и два чувала отлично явайско кафе? Пазарната му цена на едро в момента е седем долара и трийсет и два цента за чувал. Колко давате? Колко давате? Партидата се продава изцяло. Колко давате?

— Осемнайсет долара — обади се един застанал близо до вратата бакалин, колкото да открие търга.

Франк се спря.

— Двайсет и два — извика друг.

— Трийсет — обяви трети.

— Трийсет и пет — надвика го четвърти.

И тъй стигнаха до седемдесет и пет долара — по-малко от половината от действителната цена на кафето.

— Седемдесет и пет долара. Седемдесет п пет — повтаряше гръмогласно аукционерът. — Някой ще даде ли повече? Седемдесет и пет долара — първи път. Някой ще даде ли осемдесет? Седемдесет и пет долара — втори път… — Аукционерът направи кратка пауза, вдигнал театрално ръка. После я свали и стовари юмрук върху дланта на другата си ръка. — Продадено на мистър Сайлъс Грегъри за седемдесет и пет долара. Отбележи, Джери — подвикна той на своя червенокос и луничав помощник. После премина към продажбата на следващата бакалска стока — единайсет бурета нишесте.

Младият Каупъруд бързо пресмяташе наум. Ако пазарната цена на кафето, както каза аукционерът, сега е седем долара и трийсет и два цента за чувал, това означава, че бакалинът, който го купува за седемдесет и пет долара, веднага печели осемдесет и шест долара и четири цента, без да се смята печалбата, която би получил, ако ги продаде на дребно. Доколкото си спомняше, майка му плащаше двайсет и осем цента за половин килограм. Стиснал учебниците под мишница, Франк се промъкна по-навътре, за да следи отблизо търга. Едно буре с нишесте, както скоро чу, струвало десет долара на свободния пазар, а тук го продаваха за шест. Набързо се продадоха и няколко бъчонки с оцет само за една трета от действителната им цена. Франк изпитваше силно желание да се включи в търга, но в джоба си имаше само дребни пари. Аукционерът забеляза застаналото едва ли не под носа му момче и сериозният, напрегнат израз на лицето му веднага му направи впечатление.

— А сега ви предлагам партида чудесен кастилски сапун — седем сандъчета, ни повече, ни по-малко, — който, както знаете, ако изобщо разбирате нещо от сапун, се продава по четиринайсет цента калъпа, а такова сандъче струва поне единайсет долара и седемдесет и пет цента. Колко давате? Колко давате? Колко давате?

Той говореше бързо, както е присъщо на аукционерите, и с повече патос, отколкото бе необходимо, но това не направи никакво впечатление на младия Каупъруд, Той вече трескаво пресмяташе. Седем сандъчета по единайсет и седемдесет и пет прави точно осемдесет и два долара и двайсет и пет цента. Ако партидата се продаде на половин цена… ако се продаде на половин цена…

— Дванайсет долара — обади се някой.