Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 81

Спа почти цял ден. Сънува обичайните петербургски сънища — отначало лепкав мрак, в който нямаше нищо, а после студена мъгла, която ставаше все по-гъста и по-гъста. В шест вечерта се изкъпа, провери бойното си снаряжение, залепи си брадата и облече расото.

Спектакълът започваше в осем в залата на Петроградска. Билети в касата нямаше. Стьопа излезе отвън, пообиколи и си намери един за двеста долара.

— С отстъпка специално за вас, отче — каза спекулантът.

— Иначе са по триста и петдесет. Помолете се за мен.

— В името на отца и сина, и светия дух — измърмори Стьопа и направи малка четворка.

Публиката, дошла за премиерата, беше най-отвратителната от гледна точка на Стьопа — бохеми. Тълпяха се покрай стените, на които бяха накачени картини — във фоайето имаше изложба на съвременното изкуство.

Една от картините, висока почти до тавана, се казваше „Мадона — на фронта“. Изобразяваше певицата в пустинята, сред тълпа морски пехотинци с облекло за пълна химическа защита. Мадона танцуваше на покрива на всъдеход „Humvee“, боядисан на жълто-кафяви петна. Бедрата й бяха увити в американското знаме, а гърдите й бяха скрити с нещо като сутиен от снарядни глави, съединени със стоманен „пасифик“. От двете страни на всъдехода стояха двама адвокати, консултативни стилисти по патриотика, антибуржоазност и нонконформизъм, вагинален биомасажист, прессекретар, готвач и четирима телохранители — всички също с костюми за пълна химическа защита; какви са ставаше ясно от надписите със стрелкички на платното. Мадона, както винаги, изглеждаше млада и актуална.

Следващото платно се казваше „Битка за сърцата и умовете“ (авторът беше същият Лукас Саприкин, една от чиито картини Стьопа беше видял в офиса на Сракандаев). Жанрът се определяше като натюрморт. Натюрмортът беше гаден. Сърцата, за които се биеха наклякалите в пясъка телевизори, бяха сложени на дълъг дървен тезгях. Над него летеше облак синьо-зелени мухи, а парчетата умове се търкаляха, целите полепнали с пясък, между дупките от снаряди. На Стьопа обаче му се догади не от мухите и кръвта, а заради лайното на един повален в битката телевизор и заради голия човек с маската на Батман, който се катереше през оградата на заден план.

Стьопа си помисли, че като човек с расо не бива да стои до такива картини, и отиде до бюфета. Зае наблюдателна позиция, от която виждаше вратата, и започна да изучава програмата.

Пиесата се казваше „Доктор Гулаго“ и се позиционираше като трудната първа рожба на руската гей драматургия („Първото вазелинче“, както пишеше неизвестният рецензент). Авторите й бяха „английски драматурзи“ (49%) и Р. Ахметов (51%). Освен другите действащи лица участваха Джеймс Бонд, доктор Гулаго, Двамата кралски бътлъри (така май беше на английски майордом) и Царствения.

Когато дочете програмката до края, Стьопа разбра откъде се е взело това разпределение на творческия принос: въпреки че контролният пакет беше у Р. Ахметов, всички реплики на Бонд бяха взети от пиесите на английските драматурзи. Бяха много в списъка и Стьопа не беше чувал за никой друг освен Шекспир. Друго странно нещо беше това, че вместо първо и второ действие пиесата се състоеше от „активен акт“ и „пасивен акт“.