Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 65

Виктор Олегович Пелевин

Стьопа понечи да го изгони, но си спомни, че в съчиненото наскоро хайку го имаше същото това число, беше се взело неясно откъде. Можеше ли числата да му дават знак? Стьопа натисна копчето на селектора и каза на Мюс да подготви парите. А след това помоли Малюта да му покаже някои от работите си.

— Професията ми е такава — каза Малюта, — че не мога да покажа най-добрите си работи. Въпреки че всички са ги виждали. Всичко се прави строго конфиденциално. Така че в тази папчица съм донесъл най-вече експортни проекти. Е, и някои трепачи — просто да ви запозная със спектъра на възможните услуги…

Стьопа отвори папката и се задълбочи в съдържанието й.

Имаше много неща, включително разработки на PR концепции за Наполеон Бонапарт, хан Бату и други кървави исторически фигури. Разделът „Персийски мотиви“ беше посветен на войнстващия ислям. В по-голямата си част беше на английски, тъй като бе предназначен, както каза Малюта, за богатите нефтени араби. На Стьопа специално му направиха впечатление два слогана за Ал Кайда:

„A1-Qaeda People who care“

и

„A1-Qaeda. Men in White“

Имаше и слоган за „Хамас“:

„Hamaz. All it takes is a gentle touch of a button!“

Отдолу беше написано с молив: „Откраднато CNN text“. Някои неща от персийските мотиви Стьопа просто не ги разбра — като например рекламата на уиски:

„No matter what you journey is, keep walking!

Johnny Walker Lyndh, Taliban USA

The Green Label“.

— И какво, купуват ли я? — попита той.

— В Саудитска Арабия е направо хит — отвърна Малюта. — Вярно, не знам какво я правят. Може да си я закачат по стените на харемите.

— В Саудитска Арабия? — Стьопа го изгледа недоверчиво. Малюта кимна и каза:

— Много реална клиентска база. Най-нормални хора, ние да имахме повечко като тях. Направих им даже ъпгрейд на националното знаме. В оригинала е палма и под нея две сабички. А аз направих ескиз, в който вместо сабите има кръстосани box-cutters, а бе тия, дето режат с тях кашоните. Хем е съвременно, хем се запазва националният колорит…

— И какво казаха?

— А, не съм го показвал — отвърна Малюта. — Рано е още. След пет-шест годинки, като узрее обстановката, тогава ще говорим. Съвсем реален вариант впрочем.

Отделно място в папката беше отделено на изцяло разработена концепция-трепач за политическа партия на едри латифундисти със заглавие „Имаме заедно“. Включваше моцартово-вдъхновен манифест на десет страници, назидателно обръщение към съгражданите, тезиси за работа със селската младеж и така нататък. Доколкото можеше да прецени Стьопа, всичко беше направено много професионално. Особено впечатляваше централната идеологема на движението — „Семейни ценности“. Отначало Стьопа дори не разбра. А когато разбра, кимна с уважение — това наистина струваше скъпо. И най-важното, такава хуманистична идеология щеше да е печеливша на международната арена, където никой нямаше да разбере за какви семейства става дума.

Концепцията включваше и визуални материали. Много силно впечатление му направи плакатът, на който озверял брадат чеченец, приличащ на младия Карл Маркс, посягаше с гадната си лапа-свастика към гръдта на майката-родина, която държеше на ръце младенец с пълни с византийска тъга очи. Зад гърба на майката-родина се виждаше селско-индустриален пейзаж с цвеклово-алуминиеви конотации. Един мустакат гренадир с кивер с двуглав орел забиваше в лапата на чеченеца синьо-бяло-червен щик. Плакатът беше пресечен от тревожен кървав надпис: