Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 162

Светещото същество млъкна.

— Това е Второто пришествие! — пак викна Отличника.

— Стига глупости — изсумтя Монтигомо.

— Ами да! — продължи Отличника. — Хората чакат, че Бог ще дойде в човешки облик. Като преди две хиляди години. Но защо мислят така, никой не може да обясни. Обаче защо му е на Бог някакво си човешко тяло? Та пак да го набутат с пирони? А, не! Бог помни!

И изгледа всички с пламнали очи.

— Чували ли сте този израз — deus ex machina? Когато старогръцките трагици се оплитали в сюжета, на сцената се спускал Бог в специална сценична машина и решавал всички проблеми. Това му е нужно на човечеството. То така се е оплело в сюжета си, че няма къде повече. Така че защо Бог да не ни подаде ръка от машината? От Божествената машина? И не само ръка — ръце! Трябват ни безброй такива машини — като телевизорите и хладилниците… Та на мястото на една повредена да се появяват две нови… Вярно ли е? Познах ли?

— Поразителна острота на мисълта — каза Светещото същество. — Да кажем така: ти си прав дотолкова, доколкото човек може да е прав, когато разсъждава за свръхчовешкото. Наистина, след изобретяването на тази машина ще тръгнат слухове за второ пришествие. Но така беше и след като се появи ЛСД. Затова няма да кажа, че си познал. Или че не си познал. И при двата варианта следват много въпроси, които нямат отговор.

— А какво се казва по този повод в Свещеното писание? — попита Дамата с кученцето.

— Писанието казва, че Духът диша там, където поиска — обади се Монтигомо. — Машината никъде не се изключва, доколкото си спомням.

— А тези от бъдещето какво толкова хубаво ще направят? — попита Дездемона. — Защо ще им се дава раят приживе?

— За същото, на което и на вас — каза Светещото същество. — Просто така.

— Именно — добави Монтигомо. — Ако в рая взимаха по заслуги, там щеше да си седи само Бог. Никой друг нямаше да попадне там. Спасението не е поради заслуги — той хвърли поглед към Светещото същество, — а само поради милосърдие. А щом е поради милосърдие, какво има да се чудим? Нали милосърдието е безкрайно. Мисля, че можем да споделим такива неща, че…

— Да бе — каза Дездемона и плю на земята.

— Едно не мога да разбера — каза Отличника, за да отклони разговора от щекотливата тема. — Как точно ще стане това? Първо хората ще построят апарата и после Бог ще влезе в него ли? Или Бог сам ще ни се яви във вид на машина?

— Според мен ще се яви във вид на машина, която ще построят хората — дълбокомислено каза Монтигомо.

— Ами кажете ни де — примоли се Дамата с кученцето и се обърна към бялото цвете-кресло. — Интересно ни е.

— Не мога — отговори Светещото същество. — Това е от така наричаните философски въпроси — също като за второто пришествие. На такива въпроси не отговарям. Понятията, с които оперирате, не определят нищо освен самите себе си, а сами по себе си не означават нищо. Попитай нещо конкретно, става ли?

— Как се казва този апарат? — попита Телешкембьо.

— Ще има много различни имена. Ще го наричат дори „Playstation-0“, което, мисля, ще заинтересува нашия вундеркинд…