Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 160

— И какво от това? Човекът от хиляди години си е същият, обаче всяка година се появява нещо ново — възрази Барби.

— И всеки път никой не го очаква. Сигурна съм, че след сто години ще измислят неща, които изобщо не можем да си представим.

— Но това радикално променя всичко, дами и господа — каза Телешкембьо. — Излиза, че правим избор на базата на непълна информация. Това е все едно да си поръчваме в ресторант, без да сме прочели менюто.

— Ами как иначе? — попита Дамата с кученцето. — Не можем да надникнем в бъдещето.

— Защо? — попита Барби. — Ако съм разбрала правилно, можем да получим всичко, каквото си поискаме. Така че дайте като начало да си изясним какво изобщо можем да искаме. Да ни покажат целия асортимент, така да се каже.

Всички очи се обърнаха към Светещото същество. То мълчеше — очевидно очакваше въпроса.

— Давай, адвокатче — каза Майката Родина. — Давай усуквай, бездруго няма да разберем нищо.

— Бихме искали да разберем — почна Отличника — дали в бъдеще ще се появи някакъв продукт или процес, който ще позволи да се доближим до идеала, за който говорехме. Тоест да направи потреблението безкрайно, а удовлетворението от него безмерно.

— Ще се появи — каза Светещото същество.

— Добре — продължи Отличника. — А може ли да надникнем в това бъдеще? За да разберем за какво става дума. Да получим представа. Само с едно око да надникнем, а?

— Може и с трите — каза Светещото същество. — Само не се плашете.

В следващия момент и то, и белият цвят, в който седеше, изчезнаха.

Стъблото с трите израстъка си остана на мястото. Но сега под него имаше сцена, а пред сцената — зала, пълна с хора, облечени в нещо като шарени ски екипи. Така във всеки случай си помисли Отличника, който се озова на първия ред в тази зала.

Освен металното стъбло на сцената имаше трибуна. Скиорите аплодираха като луди застаналия на нея оратор — той беше със същото облекло. Без да обръща внимание на аплодисментите, той продължаваше да говори. Заради шума не се чуваше нищо, но думите на речта му — на десетина езика — се плъзгаха като блестящи ручейчета по екрана, заел цялата стена зад трибуната. Най-горе, над китайските йероглифи, вървеше английският текст:

„…nourishment and entertainment will meet and unite in a single safe, colorful, and crispy product, shimmering with nuances of taste and meaning…“

Руският език блещукаше чак в дъното и преводът изоставаше, но затова пък всичко можеше да се прочете още от самото начало:

„Неотклонният прогрес на човечеството и развитието на великата технологична революция неизбежно ще доведат до това, че хлябът и зрелищата ще се срещнат и ще се слеят в един безопасен, лъскав и красив продукт, който ще прелива със сочни оттенъци на вкус и смисъл. Потреблението на този абсолютен продукт ще се извършва посредством непознат дотогава акт, в който ще се слеят в една пълноводна река сексуалният екстаз, сполучливият шопинг, насладата от изискания вкус и удовлетворението от ставащото в киното и в живота. Това наистина ще е не само венецът на материалния прогрес, но и неговият синтез с многовековните духовни търсения на човечеството, върхът на дългото и мъчително изкачване от мрака на полуживотинското съществуване към максималното себеизразяване на човека като вид, окончателен акт, където ще се срещнат…“