Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 163

Отличника се ухили доволно. Персоналното внимание на Светещото същество му харесваше.

— Но това е в рамките на шегата. Най-известен ще е на потребителите като „Ultima Tool“ — по името на най-разпространения модел. Обикновените хора ще му казват „Рай-машина“. Техническото му название е „Глоботрон“.

— Защо? — Майката Родина се намръщи. — Заради глобализма ли?

— Успокойте се, няма нищо общо с глобализма — отговори Светещото същество. — Името е свързано с принципа на действие на апарата. Той въздейства на О-структурите на челните дялове на главния мозък, като синхронизира постъпващите по нервните канали сигнали по такъв начин, че се създава ефект, наречен когнитивен резонанс. Благодарение на него става това, за което така проницателно се сети нашият вундеркинд. Но това е физическата страна, която в нашия случай не играе никаква роля. Защото нали вече нямате тела…

— Тоест вече не можем да го изпробваме? — разочаровано попита Барби.

— Можете — каза Светещото същество. — Стига да искате.

— Но как? Това вече не го разбирам — каза Отличника. — Нали вече нямаме челни дялове. На какво ще въздейства тогава апаратът?

— Второто пришествие — каза Монтигомо — важи и за мъртвите, както и за живите. Според всички източници е точно така. Значи този опит би трябвало да ни е достъпен в измерението на чистия дух. Прав ли съм?

— Да — съгласи се Светещото същество. — Вероятно.

— Но какво по-точно представлява тази процедура? — попита Монтигомо. — Имам предвид като духовен опит.

Светещото същество се замисли.

— Може да се каже — отговори накрая то, — че това е скок в самия извор на онова щастие, чийто отблясък сте долавяли във всеки акт на потребяване.

— И как се нарича този… това действие? — попита Телешкембьо. — Глоботомия ли?

Дездемона изсумтя нещо като „що не млъкнеш най-после“, но Светещото същество се разсмя весело — несъмнено разговорът му доставяше истинско удоволствие.

— Наричайте го както си щете — каза то, когато спря да се смее. — Няма значение.

— Я ни кажете — попита Монтигомо, — всички ли чувстват едно и също?

— Сега ще го разберете сами, приятели — отговори Светещото същество, — и тези въпроси ще изчезнат. Време е да почваме — времето изтича.

— Ама как? — попита Майката Родина. — Ей така, веднага?

— Ами как иначе?

Чу се тихо жужене и стъблото на цветето оживя — засвети зеленикаво и трите му израстъка-филизи се разлистиха. Горният разцъфна във ветрило сребристи пластини, които се огънаха и образуваха вдлъбнатина с формата на човешко лице. Вторият, на половин метър по-надолу, се преобрази в пластина, която приличаше на ръка с вирнат палец. Най-долният се превърна в нещо като седалка на велосипед. Като ветропоказатели с различна форма, завъртени от вятъра, трите израстъка се обърнаха на една страна.

Метаморфозата трая само броени мигове и напомни на Отличника за компютърна анимация. Той си помисли, че сребристото ветрило с отпечатъка от лице прилича на авангарден писоар и че устройството може да се оприличи на скулптура, обединила естетиката на New Age и идеите на Марсел Дюшан. Но не сподели мислите си със Светещото същество.