Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 143

Следствието прави няколко умни и точни интерпретации. Първо, стига се до обяснението на сумата 368 евро, която се превежда в Русия при всеки удар с бича. Тя е взета от формулата за изчисляване на Серния фактор, която срещаме два пъти в „Македонска критика“

Сф = 3,68 (s2 — s1) долара за тон.

като е умножена по сто.

Има и други предположения, меко казано, прекалено необосновани. Някои например са на мнение, че макетите на Айфеловата кула и на храма „Василий Блажени“, вдигнати в два ъгъла на производствения цех, символизират числата във формулата (s2 — s1), а ролята на минуса се поема от пилона с руския и френския трикольор в центъра на помещението. По разбираеми причини това твърдение едва ли може да се провери.

Друга хипотеза борави с броя на пленниците, които, както казахме, са тридесет и седем. На базата на това, че те са тридесет и шестима французи и един белгиец, следствието предполага, че това е скрита репрезентация на числото 36,8 — умноженият по десет серен коефициент 3,68. В полза на това предположение говори фактът, че числото 36,8 се вписва идеално в реда между 3,68 и 368. Кика обаче, за разлика от следователя, осенен от тази догадка, никога не е бил шовинист.

Цехът за изтезания функционира без никакви проблеми невероятно дълго. Мнозина си задават въпроса как такова нещо може да се случи в самия център на Европа. Кика обаче се оказва изключително предвидлив безумец — никой от въвлечените изобщо не подозира, че във фабриката става нещо странно. Нищо никога не се изнася от халето. Всички отпадъчни продукти от живота на пленниците се изгарят в пещта, чиято документация е намерена на Рю Сен Оноре — онази, по чийто комин се вие жицата в ковчегоподобния кожух. Възможно е кремацията също да е играла някаква роля в алхимичните проекти на Кика, но сега е безсмислено да правим каквито и да било догадки за това.

Сътрудниците на парижката охранителна фирма така и не се приближават към производствения цех — охраняват само външния периметър на фабриката, а казанските вратлета, които често влизат вътре и виждат всичко, което става там, са заблудени от Кика — той им казва, че това са негови „длъжници“. Вратлетата са убедени, че са наети в нормален бизнес за връщане на дългове и истината, която научават по време на следствието, направо ги шокира.

— Ма, то ако знаехме, че е такъв морален изрод — казва бригадирът на казанците Марат, — него щяхме да го овесим на тия каиши.

Най-невероятното е, че никой от потърпевшите така и не предявява обвинение срещу Кика и се налага да го направи държавата. Подписаният от потърпевшите договор е съставен по такъв начин, че може да се изтълкува като съгласие за участие в провеждания експеримент; нарушавайки го, те губат правото на наистина значителното си възнаграждение. Затова и няма шумен съдебен процес. Следствието обаче има към Кика толкова въпроси, че той и до ден днешен е в списъка на издирваните от Интерпол.