Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 142

Всички пленници са съвсем голи (температурата в помещението е постоянна). Клеткокабинките са разположени в два успоредни реда, като над кръста на пленниците върви телфер с два еднакви промишлени робота, поръчани от Кика в Япония. Компютърната система, която превключва текста на екраните, управлява и роботите. Програмата е направена така, че в момента, когато пред някой от нещастните страдалци се появява откъс от книгата на Мишел Фуко „Надзираваш и наказваш“, роботът е точно над него и го шибва с найлонов бич по голите долни бузи. В съшия момент компютърната система превежда сумата 368 евро в Русия на специална сметка на московската „Санбанка“ — по жицата, която се вие около комина.

Пленниците се хранят и почистват от две глухонеми афганистанки с фереджета, което впоследствие става повод да се говори, че в случая са забъркани арабски терористи. Което естествено си е пълна глупост, а колкото до известната снимка, на която Кика по фланелка с надпис „Je ne regrette rien“ стои до Осама бен Ладен, тя е некачествен фалшификат и при увеличение се виждат шевовете на монтажа. Кика наема глухонемите прислужници, за да не могат да се оплачат от странната си работа. Освен това източните жени са покорни и изобщо не биха се оплаквали от тежките условия в производствения цех.

Условията са тежки най-вече защото целият цех направо вони — всички пленници са продрискани от диетата, на която са подложени. Жените с фереджетата ги хранят изключително със суши с фуа гра, което блюдо се готви в огромни количества в съседното село от нает от Кика парижки готвач. Пленниците пият само младо божоле. Според Кика червеното вино към сушито би трябвало да направи страданията им наистина ужасни.

Но тук той греши — според много експерти цирозният гъши дроб много добре се съчетава с младо червено. Както отбелязва по този повод един парижки философ, да се плашиш от съчетанието на думите „суши“ и „червено“, като се абстрахираш от референциите, към които апелират тези знаци, означава да попаднеш под влиянието на номинализма, да не говорим за лингвистичния детерминизъм в най-примитивното му въплъщение. На ти, Кика, на ти…

Следователите се досещат, че храната и някои други подробности, с които няма да притесняваме читателите, са вариации на тема „триъгълника на Сосюр“. „Триъгълникът на Гудериан“ също не е забравен: подът и поддържащите тавана колони са покрити с орнамент от триъгълничета и зигзаговидни линии. На стените на помещението — без прозорци естествено — се кипри фреската-триптих „Мишел Фуко получава един милион долара за клеветите си срещу СССР“. Фуко е изобразен три пъти — срещу входа получава сребърниците си в среднощния мрак, а на двете стени от двете страни безсъвестно и безсрамно клевети, като се прави, че не вижда нито комбайните, нито спътниците, нито океаните пшеница, нито новите бели квартали около себе си. И над всичко това, като заглушава гласовете и прави дискурса невъзможен, от мощни колони се лее етнофутуристичният хор на Клаус Баделт от филма „Машината на времето“.