Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 139

По-горе казахме, че омразата на Кика към Бодрияр е Едипов комплекс, доколкото Бодрияр е всъщност бащата на повечето от идеите му. Ето още едно потвърждение: няма как да не забележим, че целият окултно-инженерен проект на Кика е шизофренична реакция на книгата „Символичната размяна и смъртта“. По-точно, дори не на самата книга, а на онази нейна единствена част, която е достъпна на обикновения ум — на заглавието й. Най-вероятно именно то прави впечатление на Кика и става негово ръководство за действие.

„Ойл Еве“ е странно предприятие. Служителите му се набират по следния начин — те са самотни хора и огромната им заплата е компенсация за дългата им командировка в „далечната провинция“, където ги пращат скоро след като подпишат договора. Фирмата поглъща невероятно много пари и произвежда неясен и изобщо нетърсен продукт с името „консултационно-посреднически и технологични услуги за инвестиране в проучване, усвояване и разработка на перспективни нефтени находища в зони на взаимно договорен интерес“. Както се изяснява впоследствие, консултационните услуги на „Ойл Еве“ се ползват само от едно предприятие — от руско-немския консорциум „Айн Нене“, регистриран на територията на Ненецката република с вече споменатата цел — данъчни облекчения. Учредителят на „Айн Нене“ също е Кика.

Всичко това е просто прах в очите на полицията и данъчните служби. В офиса на Рю Сен Оноре има пет-шест секретарки, заети с „подготовка на техническите условия“ или „съгласуване на технологичните единици“ — работа не по-сложна от преместването на компютърни разпечатки от една папка в друга. И веднага след като „Ойл Еве“ изпълни поредната поръчка на „Айн Нене“, парите от франкфуртската сметка на Кика се прехвърлят в парижката му сметка.

Въпреки че и двете предприятия са на загуба и всъщност прахосват парите на Кика, от техническа гледна точка парите в парижката сметка са доход от работата на „Ойл Еве“, за който Кика плаща данъци, което го прави уважаван бизнесмен. Така че известно време никой не си задава въпроса за какви командировки в провинцията става дума и защо сътрудниците на съвместното предприятие заминават в тези командировки толкова доверчиво след поредното коктейлче на Рю Сен Оноре.

Подозренията започват след като бившата приятелка на един командирован започва да го издирва — бил й се явил насън като страдащ дух. Отначало полицията разкарва досадницата, понеже я смята за ненормална, но в крайна сметка се налага да се започне следствие. Скоро след това постъпват още няколко заявления за изчезване на сътрудници на „Ойл Еве“ и Кика вече е в полезрението. Започват да го следят, но без никакви резултати.

Една вечер Кика излиза от ресторант „Нобу“ и двама сътрудници на криминалната полиция го канят да се качи в колата им. Кика се подчинява, но държи на разпита да присъства адвокат.

След идването на адвоката Кика казва, че държи да направи изявление. Следователите включват диктофоните си, адвокатът също включва диктофона си, след което Кика се качва на масата и на перфектен френски държи час и половинов монолог, чиято основна мисъл е, че змийските свлекала и сврачите следи по крайречния пясък трябва да се възприемат като елементи на дискурса също като половите сношения, джазовите фестивали и авиационните бомбардировки.