Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 122

— А къде отиваш? — попита Стьопа.

— В интернет. Я ми кажи впрочем какво да прочета за „Уиндоус“? Някоя нормална книга, да се разбира.

— Най-добре почни направо с Unix — каза Стьопа. — В двайсет и първи век живеем все пак. Защо, какво е станало?

Лебедкин помълча малко и после каза:

— Помниш ли го оня Муса? Дето те спасих от него.

— Естествено.

— Значи той имал някакъв авер, който мисли само за едно — как да отмъсти за скъпия си покойник. А бе, Стьопа, и джедаите си имат проблеми.

— Кой е тоя авер?

— Някой си Джибраил.

— И какъв е?

— Точно там е номерът — никой не знае. Умар се кълне, че не бил роднина. Тоест засега не е ясно. Но явно е сериозен другар… Да не ти разправям какво стана на последното рандеву… Така че засега ме пращат да поработя на по-спокойно място. Пък и аз отдавна исках да се заема с интернет. То си е интересно. А и човек трябва да расте, да се развива. Щото то мойто живот ли е? Тук отиваш — стреляш, там отиваш — стреляш… Като някой терминатор. Писна ми. Сега се местя в пето главно управление за борба с тероризма в интернет. То е в бункера под Лубянка — дето навремето беше космическият център.

— Ама в интернет също ли има тероризъм? — попита Стьопа.

— И то какъв. Добре, за тероризма друг път, дай сега да приключим с работата. Има един сериозен въпрос във връзка със Зюзя и Чубайка.

— Какъв?

— Дължиш пари. Кога ще ги преведеш? Наближава втората вноска, а ти не си направил още и първата. Може ли така, Стьоп? Значи аз сдавам поста и изведнъж се изяснява, че моят комерсант не си е платил парите. Ти без пенсия ли искаш да ме оставиш? Мене, джедая?

— Лебедкин, сигурно няма да мога да участвам. — Стьопа се мръщеше при всяка дума. — Нямам пари. Никакви.

— Стьопа, времето за пазарлъци свърши — спокойно каза Лебедкин. — Трябваше да мислиш по-рано. Знаеш каква игра се върти.

— Лебедкин, знаеш, че нямам пари.

— Стьопа, включи си главата и си помисли какво ще стане. Знам ти всичките проблеми. Обаче така или иначе ще трябва да намериш парите.

— А ако не ги намеря?

— Ще разглеждаме случая като финансов тероризъм. Ти подписа ли меморандум за намеренията? Подписа. Значи отиваме на арбитраж.

Стьопа стана. Свободната му ръка сама се сви в юмрук.

— Тоест? Ще ме убиете? — попита той, като се помъчи гласът му да прозвучи спокойно и насмешливо.

— Няма да те убием, да не сме абреци? Но ти е ясно, че можем да те подведем под цял куп параграфи. Ако искаш, сам си избери по кой номер. Да ти ги изброя ли?

— Ти тия твои номера върви ги показвай на пингвините в цирка — кипна Стьопа. — В кой век живееш бе, Лебедкин? Аз да не би да си нямам адвокати? Добре, ще ме приберете за седмица, най-много за две. И после ще ме пуснете. Какво печелиш?

— А, не, Стьопа. Тоя вариант не е за тебе. Изобщо не си мисли за някоя удобна килийка.

— Защо?

— Ох, Стьопа! Що за глупави въпроси? Ти Пушкин не си ли чел?

— Какво общо има пък Пушкин?

— Ами това, че по паспорт ти си Стьопа. Обаче в материалите си Татяна. Оная с руската душа.