Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 120

— И какво ви отговаряше той? — бързо го прекъсна жената.

— Смееше се. Точно там е номерът, така казваше. Смисълът на живота е единствено в самоизразяването. Но бизнесменът не може да има друга самост освен капитала. А най-добрите форми на самоизразяване на капитала предлага съвременното изкуство. Така че защо да не направим произведение на изкуството целия си живот, като го превърнем в непрекъснат хепънинг? Питах го — но защо точно така? А той казваше: Пастернак пише, че колкото по-случайно е нещо, толкова е по точно и истинско… Не беше възможно да спори човек с него на тази тема, до него трябваше само да записваш, да записваш, да записваш…

Стьопа натисна дистанционното и пак попадна на поетична вечер. Сега на сцената стоеше друг Пушкин, приличаше на Чубайка. Беше облечен с дълга свободна риза, избродирана на метличини. Застинал в характерна за театъра Кабуки поза, той бавно раздалечаваше вдигнатите си над главата ръце, сякаш късаше на две половини невидимо платно:

— И е с дъх на сено                 туй навеки настъпило сатори, не ридае цигулка,                 не дрънчат котелки. Само нашата съвест —                 гениалните Познер и Сахаров, бършат спекла се кръв                 от железните свои халки…

Стьопа се намръщи от асоциациите, които породи у него думата „халка“, макар и в множествено число, въздъхна и върна канала, на който разговаряха червенокосата жена, морячето и Кика с бръснатата глава.

— А колко невероятни слухове имаше за тези магарешки уши и за всичко, свързано с тях! — Жената плесна с ръце.

— Как мислите, вярно ли е, че така се е проявявала репресираната му хомосексуалност, която той не е искал да признае пред себе си до самия си край, че се е опитвал да скрие от самия себе си онова, което като човек с класическа култура, просто му е било невъзможно да приеме? Дори не да скрие, това е много елементарно… а един вид да го изнесе извън скобите на личността чрез крайно остранение?

— Вижте, аз не съм психоаналитик — намръщи се Кика.

— И не знам нищо за скобите на личността. Но този педерастически детерминизъм, който свежда до репресираната хомосексуалност всичко, което поне мъничко излиза извън умствения хоризонт на борсовия посредник, страшно ме дразни. Затова дайте да не задълбаваме прекалено в тази тема. Да, той често се изчервяваше, когато правеше любов. Но изчервяването може да се обясни просто с това, че прекалено си навеждаше главата към пода. Сигурен съм, че аналният секс никога не е бил най-важното за него. И изобщо едва ли е имал някакво значение освен чисто метафорично…

— Да, да — намеси се морячето. — И аз мисля така. Напоследък беше започнало да ми се струва, че истинската му мишена беше наглата холивудска усмивка на американския националкапитализъм. Спомнете си, че магарето е емблемата на републиканската партия на САЩ! Сигурен съм, че ако Жора беше жив, след време щеше да удари и демократите.