Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 112

— Спри до някое заведение — каза Стьопа. — Пикае ми се.

Шофьорът спря до някакво барче с името „Прелюдия“ — „Много подходящо“, помисли Стьопа, докато слизаше.

За щастие имаше тоалетна. Стьопа с леко отвращение извърши налагащата се процедура и веднага усети щипане, което с всяка секунда ставаше все по-силно. Върна се в салона, поръча си кафе и го изпи на бара; разглеждаше артефакта от съветските времена на стената — огромна композиция от кована мед, изобразяваща тъжен витяз с лък в ръка и повалената от стрелата му сърна.

— Защо се мръщите? — попита го барманката. — Кафето ли не ви харесва? Или картината?

— Боли ме зъб — излъга Стьопа.

Докато слагаше чашката в чинийката, забеляза, че пръстите му треперят.

„Съвсем съм се изнервил“ — помисли си.

Когато се върна в колата, шофьорът беше пуснал радиото. Боря Маросеев пееше английската версия на стратегическия хит на „Тату“, поприспособена за хрипкавия му баритон: „All the thing he has running hrough my ass…“ Гласът му беше пълен с болка и мъка за онова, което никога няма да се сбъдне — беше тъжно и някак особено проникновено. Стьопа забеляза, че кавърът не е съвсем грамотен (щеше да е по-правилно „the whole thing he ass“, Мюс винаги го поправяше, когато допускаше подобни грешки), и изведнъж си спомни, че английската дума ass има и друго значение — че освен „задник“ означава и „магаре“.

— Ууу! — изръмжа той и се плесна по челото. — Задника Седем цента! Това било значи!

— А? — Шофьорът стреснато се обърна към него. Стьопа се изкашля, смръщи вежди и попита:

— Защо си пуснал радиото?

— Обадиха се от банката, Степан Аркадиевич. И на тях им се обадил някой, не разбрах кой, май от „Делта-кредит“, където отиваме. Казали им да включим „Авторадио“ — щяло да има изненада за вас.

— Изненада? За мен?

— Да де, за вас.

— И какво?

— Ами пуснах го. Свири. — Шофьорът кимна към светещото в синьо радио. — Засега няма никаква изненада.

— Карай тогава — каза Стьопа. — Ще го слушаме по пътя. След Боря запя някакъв неизвестен изпълнител — гласът му беше нисък като на Воланд, а текстът беше толкова увъртян, че Стьопа спря да слуша и се замисли.

„И дори не само «магаре» и «задник». С преносното значение на магарето ясно. Но и задникът има преносно значение — човешката личност и в сексуален, и в други аспекти… I want some ass tonight… Kick some ass… Божичко, много сложно става. Интересно сам ли го е измислил, или си е наел някой Малюта? То сега и мебелировката да си подновиш, и душата — за всичко си има хора, стига пари да имаш… Момент, момент… Нали душата — това си самият ти? За кого да я подновяваш, след като ставаш табуретка? Сигурно за този, който седи на теб. И кой е той? Зюзя казва, че бил невидим, но с много тежък задник. А Чубайка се надява, че точно той е този задник… Господи, навсякъде само задници… И къде ли съм тръгнал? Не, по-добре да не мисля за това, че ще се наложи да се откажа от бизнеса. А, няма да се предам, не се предаваме ние толкова лесно…“

Песента спря по средата — когато ниският глас изпя: „And then you slip into a masterpriece“, нечия далечна ръка изключи звука. Дискожокерът задърдори напористо, за да вкара възможно повече дрънканици в скъпите ефирни секунди: