Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 113
Виктор Олегович Пелевин
— Какъв талант, какъв гений! Това беше Ленард Коен, който ни натресе поредния си шедьовър — приблизително така могат да се преведат думите на току-що прозвучалата песен. А сега за онези, които са на път, малък поздрав от магаренцето Жора. Ленард Коен, когото току-що чухме, навремето е казал за следващата ни изпълнителка, минавам на английски, „giving me head on the unmade bed“, което в буквален превод значи „даваше ми глава на неоправения креват“. Като ви се отвори време, сетете се сами какво са правили на този креват Джанис Джоплин и Ленард Коен! А за тези, които вече се сетиха — безсмъртният хит „Me and Bobby McGee“ в изпълнение на споменатата вече Джанис Джоплин! Излиза, че Ленард Коен не е бил единственият кавалер в живота й. И така, „Me and Bobby McGee“ по желание на магарето Жора за онези, които са на път… Път закъде? За жалост, вече е твърде късно да питаме за това магарето Жора. Затова ще ви напомним, драги слушатели, че по този въпрос има различни мнения. Според едното всички пътища водят към Рим. Според друго — заникъде… Противоречието в случая е само привидно, ако си спомните, драги слушатели, че мястото, където сте в момента, е Третият Рим!
Последните му думи потънаха в музиката.
Започна една от онези безбройни американски песни, които не пораждаха в душата на Стьопа никакъв емоционален отклик — вероятно трябваше да е имал друго детство и друга младост, за да се получи поне някакъв резонанс. Отначало той чуваше само отделни фрази-щампи: „everthing we done“, „secrets of my soul“ и други от тоя род, а после почна да се повтаря стихът, в който несъмнено се съдържаше цялото послание:
Точно тези думи женският глас изпяваше съвсем ясно и не можеше да има никаква грешка. Но имаше и още една дума, която Стьопа разбираше съвсем ясно. Много по-важна и значима дума от всичко, което вълнуваше Джанис Джоплин. Това беше самото име „McGee“. Певицата го крещеше, сякаш призоваваше нещо, някакви сили: „Магия! Магия! Магиииия“, и от това песента ставаше някак страшна.
Стьопа помисли за онова, което го чакаше. Не можеше да се справи, разбира се. Но в сравнение с другите варианти на бъдещето това си беше детска игра.
— Магия, Стьопа — каза си той. — Всичко е магия…
Песента свърши и почнаха реклами.
— Степан Аркадиевич — обади се шофьорът, — може ли да ви попитам нещо?
— Давай.
— Значи мисля си колко интересно се получава. Вижте сега, хиляда милиметра са метър. Хиляда милиграма — грам. А хиляда милиона? Излиза, че е он.
— Логично — съгласи се Стьопа. — Точно така си е. Той.
Доволен, че е разведрил шефа, шофьорът се засмя, после каза:
— Стигаме вече. Ей зад този завой е.
— Да — каза Стьопа. — Имаше една песен: „завиваш и стигаш“…
— Хубави песни имаше навремето — каза шофьорът. — Не като сега. Защо стана така?
— Защото думите имат друг смисъл — отговори Стьопа. — Уж са същите, но означават съвсем друго. И не стават за пеене. Освен ако това не ти е бизнесът, разбира се.
