Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 110

— Искаш да ти повторя ли?

— Ех, Жора… — Стьопа усети, че очите му се пълнят със сълзи. — Чак сега разбрах кой си и какъв си.

— Какъв съм?

— Ти си най-важният човек за мен на света…

Сракандаев изхъмка, после каза:

— Колкото до „Макгий“… Познаваш Малюта, дето ни прави телепроекта, нали? Той казва, че често се виждате.

— Познавам го.

— Та той ми измисли реклама за кантората.

— Каква?

— „Макгий“ не я лови магия, понеже е с мъничък чар.

— Защо мъничък чар?

— В смисъл, че процентът е малък.

— Да бе, малък. Седем процента малко ли са?

— Какво? — напрегнато попита Сракандаев.

Стьопа разбра, че се е издънил и че няма начин да се отърве — трябваше да му каже за Лебедкин и кой знае какво щеше да стане… Но Сракандаев изведнъж се закиска.

— Е, направо ме съсипа! Едно на нула за тебе. Мислиш си, че седем цента означават седем процента, така ли? Хи-хи-хи… Много си коварен, Стьопка, ще ти го върна някой ден… Не, животът е по-курав. Десет.

— Десет? — повтори Стьопа. — Това си е чист грабеж.

— Грабеж е, когато ти гепват трийсет и пет лимона и можеш само да зяпаш. А когато даваш десет процента, за да ти ги върнат, това е чудо. По този начин трябва да се мисли. Първо, магаренцето има право да претендира за пропуснати ползи. И второ, знаеш ли колко хора са вързани в тая работа?

— Досещам се.

— Никого от тях не мога да обидя. Нали трябва да работя с тях и утре, и вдругиден. Да не говоря, че си прецаквам клиента. Той е голямо лайно, впрочем, и не работи пряко с мен, но има и посредник и него също го прекарвам.

— Трябва да го гръмнат тоя клиент — не се сдържа Стьопа. — И посредника с него.

— Еее, не може така — назидателно каза Сракандаев. — Гръмваме го и делим всичко? Без тия. Може да те е прекарал, но при мене всичко си дойде по нормалните канали. Най-обикновена транзакция. Бизнес. Не виждаш ли какво рискувам? Не само онова, за което си мечтаеш. Рискувам и главата си, не разбираш ли? Пък и още не е сигурно, че нещата ще се оправят. Изобщо не е сигурно…

Стьопа бързо пресметна всичко. Можеше да прежали три и половина милиона. Това беше тежък удар, може би дори нокдаун, но не и нокаут. Но трийсет и пет милиона — това вече беше повече от нокаут, това си беше дуло на калашник в правото черво. И пак добре, ако под дулото няма гранатомет.

— Разбрах те, Жора, щом десет, значи десет.

Сракандаев мълчеше.

Може би вече съжаляваше за грешката си? Стьопа така си захапа бузата, че усети вкус на кръв. Трябваше бързо да хвърли някоя съчка в огъня на разговора, но като напук не се сещаше за нищо. Започна трескаво да си припомня какви съвети дава за такива случаи Дейл Карнеги в книгата си „Как да печелим приятели“. И си спомни заповедта — интересувайте се от хората.

„Трябва бързо да го попитам нещо такова, че да изместя разговора на приятелска основа…“

— Жора, искам да те попитам нещо друго — какви са ти тия цифри на рамото? Триста шейсет и шест?

— Числото на здравия звяр.

— Аха. Ами какво значи „седем цента“?

— Засега още не си ми толкова близък — отвърна Сракандаев. — Друг път ще ти кажа. Може би довечера. Нали помниш пътя?