Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 107

Значи така го беше виждал с внимателните си, но необичащи очи до вчера най-близкият му човек на Земята.

— И ти ли, Бруте Мюс? — прошепна Стьопа. — И ти.

Странно, но нямаше силни емоции — като че ли на високите етажи на душата си той вече беше знаел това, още от момента, когато в петербургския кошмар видя яркозеленото „77“ и почувства, че то е със същата зла природа като „66“.

Уредбата на бюрото изписука.

— Степан Аркадиевич, добре ли сте?

— Добре съм, Люся — каза Стьопа. — Знаеш ли какво е покемон?

— Знам.

— Изготви ми една кратка справка за покемона Nidoking, номер 34, и за покемона Meowth, не му знам номера. И покрай тях и за Пикачу.

— За кога?

— За вчера, както винаги. Свържи ме с Лебедкин.

Лебедкин се обади веднага.

— Здрасти — каза капитанът. — Тъкмо щях да ти се обаждам. Има сериозни новини. Проблеми с финансирането на Зюзя и Чубайка. Засега не знам кой точно ще се занимава с тебе. Обаче не се притеснявай. Няма да те оставим в калта. С две думи, ще трябва да се срещнеш с един човек.

Последователността, в която Лебедкин постави Зюзя и Чубайка, беше обнадеждаваща.

— Чакай малко, капитане — каза Стьопа. — Имам друг въпрос. Стана голям гаф. Издухаха ми пари през Кипър. Много. Повече, отколкото мога да покрия.

— И кво сега, искаш да ме пратиш на Кипър да ти ги намеря?

— Не. Мислех, че може да имаш канал да ги проследим. Аз лично нямам такива възможности.

— Какво?! — с весело учудване попита капитанът. — Мислиш, че ще си намериш парите на Кипър?

— От Кипър са преведени на фирма, регистрирана на Бахамите — каза Стьопа.

— Охо, знаеш даже получателя? Всъщност да де, на Кипър го посочват…

Капитанът се замисли и накрая каза:

— Обади се на Сракандаев. Той се има с Бахамите, отървава към седем процента чрез тях. Само между нас, има си не само бизнес, но и база данни — кой къде е и чий е. Даже и ние си правим справки при него за финансовите терористи. Ако някой изобщо знае, ще е той. Само не му споменавай, че аз съм ти казал за Бахамите, ясно?

— Изобщо не си ми казал ти, капитане — отговори Стьопа. — Животът ми го каза. Обаче виж какво, не можеш ли да му звъннеш ти?

— За чий да си играем на развален телефон бе? Звънни на тоя, звънни на оня. Нали сте такова де… партньори. Телевизионния проект имам предвид, хе-хе-хе…

Стьопа се втренчи в бюрото. В главата му бяха останали съвсем малко мисли. Не изпитваше страх. Състоянието му повече приличаше на ступор или на зимен сън. Вероятността, че парите могат да се намерят, клонеше към нула, това беше ясно от самото начало. От друга страна, Лебедкин никога не даваше безполезни съвети, това Стьопа го знаеше. Ако Магаренцето имаше база данни за Бахамите, наистина можеше да изрови нещо. Шансът беше минимален. Но все пак съществуваше — а освен него Стьопа не виждаше никаква светлинка в тунела.