Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 105

А сега беше късно. Сега празното място беше самият той, а хипногещалтът, изправен в целия си четирийсет и три метров ръст, атакуваше. В едната си ръка държеше вилица. В другата — три ножа. И макар че Стьопа беше успял да отбие първите удари, не знаеше колко още ръце има демонът. Затова когато телефонът му звънна, той затвори очи и си представи, че седи в невидим танк „Т-34“, през чиято броня не може да проникне никакво зло.

Беше Люся от счетоводството.

— Степан Аркадиевич, трябва веднага да дойдете в банката — каза тя със звънтящ от електричество глас. — Контролният отдел настоява.

— Мюс не може ли да реши въпроса?

— Мюс Джулиановна я няма четвърти ден — отговори Люся. — Непременно трябва да дойдете.

— Какво е станало?

— Не е за по телефона. Моля ви, елате.

Стьопа погледна отражението си в огледалото и се усмихна криво. От много години вече знаеше, че този ден ще е сложен.

Докато колата излизаше от двора, той се обърна. Над покритите със сняг храсти се виждаше куполът на „трийсет и четворката“ и три птичи силуета. Една сврака се разхождаше по дулото и буташе снега. Другите две бяха кацнали на люка. Изглежда, бяха същите три птици — просто бяха прелетели отсам.

„Десет хиляди ли зад гърба — помисли си Стьопа. — А лапите пак са крадливи…“

43

Beneficiary, тоест получателят, беше обозначен така:

McGee International Inc.

29 Shirley Street,

P.O. BoxCB-78575

Nassau, The Bahamas

Стьопа затвори очи и си представи този Макгий, на който толкова му беше харесало да порка на Бахамите, че беше решил да завърти там далаверите си. Стисна юмруци и си представи как Макгий отпива „Liqor 43“ от кристална чаша, издухва кълбо дим от пурата си към тавана, чеше се по шотландския нос и си мисли добре ли работи напоследък перачницата му.

Макгий имаше късмет, че Стьопа беше много далече от него. Ако му беше подръка, нямаше да оцелее и две секунди — Стьопа щеше да му прегризе гърлото, като едновременно с това му избоде очите с пръсти.

Но Стьопа беше от другата страна на океана и Макгий можеше да е спокоен. С едно завъртане пералнята в перачницата му беше изпрала трийсет и пет милиона долара от една далечна северна страна, беше измила от тях всички пощенски щемпели и беше направила безнадежден всеки опит да бъдат намерени. Така поне изглеждаше на пръв поглед.

Когато замина за Петербург, той остави на Мюс подписано платежно да направи вноска за „Зюзя и Чубайка“, когато Лебедкин и каже колко и къде да внесе. Мюс беше направила нещо невероятно просто — без да чака Лебедкин да й се обади, бе вписала в графата „сума“ осем цифри в следния ред: 35 000 000. И беше пратила трийсет и четири лимона плюс един на адрес:

ENICI BANC LTD

LIMASSOL INTERNATIONAL BUSINESS CENTER

P.O. Box 09871

5, Sherley Str., 8745 Limassol, Cyprus

SWIFT: HEBA CY 2NLIM

Account 420-86-8297433-03

— Еники-банк — прошепна Стьопа и усети как по бузата му се стича сълза, все едно издухана от планински вятър. — Еники-меники, всичко отиде… Имала баба сиво козленце…