Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 102

— Не празнувам рождените си дни — каза Стьопа. — Я ми кажи кой е този Джоу И?

— Кой? — учудено попита Простислав.

— Джоу И.

— Това не е „кой“, а „какво“. Едно от имената на „Книгата на промените“. Промените на Джоу.

— А човек може ли да се казва така?

— Е, само ако е много важно. И срещу допълнително заплащане. Защо?

— Просто така. Сигурно съм се объркал с Джоу Енлай. Понеже току-що ми се присъни една хексаграма — четири мъжки отдолу и две женски отгоре.

— Аха — каза Простислав. — Номер трийсет и четири. „Мощта на Великото“.

— Кой, кой номер?

— Трийсет и четвърти. Отдолу е триграмата „небе“, а отгоре — триграмата „мълния“. Като гръмне, не можеш разбра какво е — откос от калашник или автомобилна катастрофа. И вече си на небето, да-да. Хе-хе-хе. Обяснявах ти я навремето, помня аз. Ти даже ме попита означава ли това край на всички тъмни сили.

— Бе името и аз го помня. Да, сетих се. Интересно… А какво означава това в практически план?

— В практически план? Ей сегичка. Днеска какво сме, петък ли? Значи петата линия… Какво имаме на пета позиция?

Чуваше се как Простислав шумоли с някаква книга.

— Ето го. „Ще си изгубиш пръча дори в благоприятни обстоятелства. Разкаяние няма“. Това пасва ли?

— Хм… по принцип да — каза Стьопа. — Стига да не ме премяташ, разбира се…

— Никога.

Стьопа си спомни, че искаше да попита Простислав и за още нещо.

— Помниш ли като говорихме за хипногещалта?

— Помня — отговори Простислав.

— Правилно ли съм разбрал, че най-важното е да го откриеш?

— Ами… да.

— И като го откриеш — после какво? Простислав се замисли за известно време.

— После, така да се каже, трябва да осъзнаеш, че е празностен.

— Какво, какво?

— Просто да осъзнаеш това.

— И после?

— После хипногещалтьт вече не може да ти направи нищо.

— Защо?

— Е какво може да ти направи, след като си осъзнал, че е празностен?

— А… Да, разбира се. Добре, хайде — може да ти се обадя по-късно.

Стьопа затвори и дълго седя, без да помръдне. Досещаше се защо беше сънувал именно трийсет и четвъртата хексаграма. Очевидно някъде в гънките на паметта му се беше запечатил външният и вид и сега, в тази тревожна минута, психиката беше мобилизирала ресурсите си и викаше на помощ всички светли сили.

Но както и да беше, денят започваше удивително. В самия епицентър на злото разцъфваше ослепително бялото цвете на надеждата. Във всичко това имаше някаква омагьосваща древнояпонска красота. По-хубав подарък за рождения му ден просто не можеше да има.

Стьопа разбра какво трябва да направи — да отиде в дзен каменната градина. Облече се бързо, взе жълтата копринена кутия, извади последния лингам на победата и си го сложи в джоба на якето. Не можеше да обясни защо го прави — просто трябваше да вземе със себе си магическия ключ.

През нощта беше наваляло доста сняг. Стьопа тръгна към трите заснежени палми, мислеше си за думите на Простислав за хипногещалта. Трябваше бързо да осъзнае празностността му. Но как?

„Четирийсет и три — мислеше той. — Страх ме е от това число. Трябва да го призная. Оттук идва и цялата ми изнервеност. От друга страна, защо ме е страх от него? То всъщност е празно — само мисъл в главата ми. Защо да ме е страх от една мисъл? Мисълта е безплътна мимолетност. Не можеш нито да я спреш, нито да я задържиш. Като слънчево зайче на стената… Зайче… Ей ама какви педераси има на тоя свят, а? «Седем цента, седем цента…» Така, да не се отвличаме… Простислав казва, че всичко започва от празнотата и пак с нея свършва. Значи числото «четирийсет и три» в същността си е също толкова празно, както и това небе…“