Читать «ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))» онлайн - страница 101

Господин Джоу И седеше на пода по средата на стаята. На лицето му имаше бяла венецианска маска. Стьопа си го обясни с това, че Китай и Венеция имат здрави търговски връзки — венецианците разменят маските за коприна. Догадката му се потвърждаваше от облеклото на господин Джоу И — той беше в лъскава черна коприна, а гърдите му бяха украсени с ярко избродиран квадрат. Имаше и червено топче на шапката. Пред него бяха поставени шишенце с туш и четчица. От дясната му стана имаше къс меч с жълт пискюл на дръжката.

— Здравейте, господин Джоу И — каза Стьопа.

Маската погледна Стьопа с овалните дупчици на очите си и китаецът плесна с ръце. Като помисли малко, Стьопа също плесна с ръце и се усмихна.

В ръцете на китаеца се появи лист хартия и той го сложи на пода пред себе си. После се наведе над него и главата му се затресе. Чу се подрънкване на метал. Стьопа разбра какво става. Трите монети, с които се гадаеше, бяха в черепа на китаеца. Когато спря да се друса, господин Джоу И взе четчицата и я прокара по листа.

След като извърши тази операция шест пъти, той вдигна листа и го показа на Стьопа. На него имаше хексаграма — четири непрекъснати линии отдолу и две прекъснати отгоре. Стьопа понечи да попита китаеца какво означава това, но той вдигна срещу него юмрук с два щръкнали пръста — знакът „Victory“, — а после пак заразтърсва глава и дрънченето на монетите стана толкова силно, че Стьопа се събуди.

Веднага си спомни що за ден е днеска. В първите секунди му се струваше, че нещата може и да се оправят или да се отложат, ако се обърне на другата страна и пак заспи. Обаче записука часовникът и последният път му беше отрязан.

Стьопа погледна издължените течнокристални цифри, видя датата и окончателно се убеди, че е станало именно онова, за чието наближаване отдавна го предупреждаваше и логиката, и здравият разум. Вдиша дълбоко няколко пъти, за да не позволи на оловното поле, което се люшна под лъжичката му, да изскочи навън, и седна в кревата.

„Все някога трябваше да се случи — помисли си. — Ето, случи се. И сега какво? Нищо. Дръж се спокойно. Важното е да изкараш до довечера. Утре ще е по-лесно“.

Нямаше кой знае какви основания за тази надежда, но пък нали все пак трябваше да вярва в нещо. Стьопа се помъчи да мисли за нещо неангажиращо. Например за китаеца от съня. Помнеше дори името му — Джоу И. Трябваше да разбере кой е пък този, докато паметта му още беше свежа.

Взе мобилния си телефон — беше го оставил до часовника — и се обади на Простислав.

— Здравей.

— Здравей, Стьопа! — бодро отговори Простислав, все едно го беше чакал да му се обади. — Честит рожден ден! Органайзерът ми вече ми изпиука всичко за тебе. На колко ставаш — на четирийсет и три?