Читать «Чапаев и Пустотата (откъс)» онлайн - страница 6

— Е, какво, — попита баронът Игнат, като дойде до нас, — готов ли си?

— Тъй вярно, — отговори Игнат. — Готов съм.

Баронът лапна двата си пръста и съвсем по бандитски изсвири. След което се случи нещо абсолютно неочаквано и непредставимо.

Иззад тясната ивичка невисоки храсти, издигащи се зад гърба ни, неочаквано излезе огромен бял слон. Той се появи именно иззад храстите, макар да бе поне десет пъти по-висок от тях, и аз изобщо не бях в състояние да си обясня как се случи това. Не можеше да се каже, че е бил малък в момента на появата си, а след това, приближавайки към нас, е пораснал неколкократно на ръст. Не можеше да се каже и че е излязъл иззад някаква невидима стена, съвпадаща с линията на тези храсти.Излизайки иззад храстите, слонът вече беше неправдоподобно огромен, и въпреки това той излезе именно иззад крехките храстчета, зад които не би могла да се скрие дори овца.

С мен се повтори онова, което се бе случило няколко минути преди това — струваше ми се, че аха-аха и ще разбера нещо изключително важно, ще видя скритите зад покривалото на реалността механизми и трансмисии, привеждащи в движение всичко наоколо. Чувството обаче бързо се разсея, а огромният бял слон си стоеше все така пред нас.

Имаше шест бивни — по три от всяка страна. Реших, че сигурно халюцинирам, но след това съобразих, че ако това, което виждам е халюцинация, то тя едва ли съществено се различава от всичко останало.

Игнат отиде до слона и пъргаво се изкатери на гърба му, стъпвайки върху разположените една над друга бивни, които образуваха нещо като стълбичка. Държеше се така, сякаш цял живот само това е правил — обяздвал е слонове с шест бивни, стоящи посред някому присънили се плата. Той се обърна към огъня, където мълчаливо седяха фигурки в маскировъчни дрехи и жълти шапки, помаха им с ръка, след това се обърна и удари слона с пети. Слонът тръгна напред, направи няколко крачки, а след това избухна ослепителна светлина, в която той изчезна. Избухването беше толкова ярко, че за минута не можех да видя нищо, освен жълто виолетовият отпечатък на светлината върху очните ми дъна.

— Забравих да ви предупредя за светлината, — каза баронът. По принцип е доста вредно за зрението. При нас в Азиатската Конна Дивизия беше прието да си слагаме черни превръзки на очите.

— Често ли имахте такива случаи?

— Преди — да, — каза баронът. — Случвало се е и по няколко на ден. При такава честота можеш направо да ослепееш. Сега обаче народът малко се е развалил. Е, какво, мина ли ви? Виждате ли вече?

Започвах отново да различавам заобикалящите ни предмети.

— Виждам, — казах аз.

— Искате ли да ви покажа как беше едно време?

— И как смятате да го направите?

Вместо отговор баронът извади сабята от ножницата.

— Погледнете към острието, — каза той.

Погледнах към острието и, сякаш на киноекран, видях на ярко бялата стомана движещо се изображение. Виждаше се пясъчен хълм, на който стояха групичка офицери. Бяха около десетина души; някои в обикновени военни униформи, а двама или трима с папахи и маскировъчни казашки плащове с нещо като патронташи на мястото на предните джобове. Всичките имаха черни превръзки на очите, а главите им бяха обърнати в една посока. Изведнъж разпознах в един от стоящите на хълма Чапаев — въпреки превръзката, скриваща очите му. Изглеждаше малко по-млад и слепоочията му не бяха прошарени. С едната ръка държеше пред черната превръзка неголям полеви бинокъл, а в другата стискаше камшиче, с което се потупваше по ботуша. Стори ми се, че човекът с казашка униформа близо до Чапаев е барон Юнгерн, но не можах добре да го разгледам, защото острието се наклони и хората на хълма изчезнаха. Сега се виждаше единствено гладката равнина на пустинята. В далечината, на фона на яркото небе, се открояваха два силуета. Вглеждайки се в тях успях да различа контурите на два слона. Бяха твърде далече, за да мога да разгледам ездачите, които бяха като почти незабележими издатини върху гърбовете им. В този момент пустинята бе заляна от нетърпимо ярка светлина, а когато тя угасна, бе останал само един слон. На хълма заръкопляскаха. В същия момент светлината избухна за втори път.