Читать «Вечният бисер» онлайн - страница 14

Тук вече скочихме и двамата. Но „летящите маймуни“ сами нахълтаха в каютата. Тръшнаха се на кожената койка и вирнаха крака, облепени с рибешки люспи. Забелязах, че Володка е препасан с блестящото коланче, а ризата на Васильок е пъхната в късите му панталонки и от джоба му се подава бялото въженце.

Светлият щурман Иту Дариу Ден си придаде строг израз. Той заговори на Братлето със суров тон, в който обаче се долавяше безпомощна нотка:

— Колко пъти ти казвах: да не си посмял да се катериш по мачтите!

— Няма вече — кротко каза Братлето.

Спогледаха се с Володка и се разсмяха.

— Ще ме докараш дотам, че ще ви изгоня от кораба — заплаши ги щурманът.

Братлето лукаво забеляза:

— Ти не си началник на платната. Ти се занимаваш само с приборите, а при платната заповядва боцманът Вига Астик. Пък той ни разрешава.

— Заедно с боцмана ще ви изгоня — обеща им Валерка.

Стисна устни (за да не се разсмее) и им обърна гръб, за да покаже колко е възмутен. Каза ми уж тихо, но така, че да го чуе палавият му брат:

— Станал е невъзможен! Не се излиза на глава…

Погледнах многозначително към Володка и казах, че навярно тия двама пирати навлизат в знаменитата възраст на пубертета. И попитах:

— Слушай, щурмане, вашите учени в своите мъдри книги казват ли нещо за пубертетната възраст? Какво според тях трябва да се прави в такива случаи?

— Пишат, разбира се — охотно отговори Валерка. — Трябва да се дърпат уши, друг начин и те не виждат.

— И тук имало глупаци — забеляза Володка. Той и Братлето станаха и на пръсти тръгнаха към вратата.

— Къде?! — изревах аз.

Володка се обърна:

— Ама ние няма да тичаме. Само ще гледаме как прекарват щуртроса.

Щурманът Ден махна с ръка. Братлето и Володка насмешливо направиха физиономии на послушни момченца и излязоха.

— Намериха общ език — усмихнах се аз.

И видях лицето на Валерка. Стана ми страшно — такава безнадеждност се бе изписала върху него.

— В това няма нищо хубаво…

— Защо, Валерка? Какво се е случило?

— Нали виждаш колко се обикнаха. А днес ще се разделят. Васильок още не знае…

— Но нали…

Той поклати глава:

— Ти мислиш, че съм те повикал заради плаването. Какво е едно плаване, заминеш и се върнеш… Не е там работата. Нашите планети се разделят! Повече няма да се видим, Серьожа…

6.

Нашите планети се разделят…

Стояхме на високата кърмова палуба до планшира. Огромни дървени макари се люлееха над нас. Над близкия вълнолом в залива излитаха под лунната светлина бели езици пяна, но в малкото вътрешно заливче, където беше закотвен нашият кораб, цареше спокойствие. Имаше само леки вълнички, които се плискаха в борда. Във въжетата свиреше постоянен ветрец.

Долу, на средната палуба, Братлето и Валерка бяха вързали между мачтите своето въженце и учеха Рижик да ходи по него. Интересно, че котаракът ги слушаше. Матросите се тълпяха около тях и сдържано се кискаха.