Читать «Летец за Особени Поръчения» онлайн - страница 7
Владислав Крапивин
Настъпи неприятна тишина. Олимпиада Викторовна се обърна и погледна сурово към дръзкия нарушител на творческата дисциплина:
— Имаш мног-го зъл език. Мн-ного зъл. Пуечиш ни на уаботата. Моля те, излез и без това не участвуваш в тази сцена.
Альоша отиде зад кулисите, седна върху шперплатовия кралски трон, взе една забравена от артистите рапира и започна да изписва върху прашния под думата „Маша“.
Репетицията свърши.
Принцът и Пепеляшка се появиха иззад кулисите и двамата — сърдити.
— Нищо не излиза — каза Маша.
— Има си хас! И все заради такива „поети“ — озъби се принцът и врътна белите си пера към Альошка. — Пишман-поет. Търси си боя.
— Я по-кротко — каза Альошка.
— А ти не ме учи — гордо възрази принцът. — Едно време за такива стихове човек са го набождали на стената, като бръмбар в колекция.
— Какво, да не би да ме каниш на дуел? — попита Альошка, вътрешно зарадван.
— Да не беше страхливец, щях да те поканя.
— Аз страхливец? — възкликна Альошка и скочи.
— Момчета, престанете! — възкликна, както е прието в такива случаи, Маша.
Принцът с изящно движение откопча плаща, хвърли го на пода и извади шпагата си.
Альошка се облегна на своята рапира и леко огъна острието й.
Принцът се хвърли в атака. Альошка парира нападението и с насрещен удар отчупи едно перо от шапката на противника си. Маша за всеки случай изписка. Принцът отскочи на две крачки, зае красива позиция за нападение и отново се хвърли в боя. Альошка направи крачка встрани, пропусна го под рапирата си, обърна се и го шибна по мършавия задник. Принцът изквича, запокити шпагата и се нахвърли върху Альошка с юмруци.
И в този момент изникна Олимпиада Викторовна.
— Какво става тук? — заплашително произнесе тя.
— Той пръв започна! — изхленчи безсъвестният принц. — Шпага ще ми размахва!
Олимпиада Викторовна със съскане си пое дъх и каза:
— Вън!
И посочи вратата с острия си пръст.
— Както обичате — каза Альошка.
Маша догони Альошка и двамата бавно тръгнаха един до друг.
— Толкова се обърках — каза Маша. — Дори не успях да й обясня, че ти не си виновен.
— Ти пък! Какво ще й обясняваш! — весело каза Альошка.
Радваше се, че Маша е до него и го съжалява, но не искаше да го съжаляват прекалено много.
— Ще преживея и без драмсъстава.
— И на мен не ми харесва там — каза Маша. — Пък и нямам време. Нали освен това уча музика, гимнастика, английски… Но какво да се прави? Ако напусна, ще се провали премиерата. Не бива.
— Разбира се, че не бива!
Маша помълча, въздъхна и тихо попита:
— Значи ти никак не съжаляваш, че напусна състава?
И Альошка, изчервен, задъхан от собствената си смелост, изведнъж каза:
— Съжалявам. Мъничко… Защото ще те виждам по-рядко…
След тези думи той вече не смееше да я погледне, заби очи в сандалите си. Така и не разбра дали Маша се усмихна, или се намръщи. Навярно се усмихна, защото каза:
— След три дни имам рожден ден. Ще дойдеш ли? В три часа.
— Ще дойда, разбира се! — радостно изтърси Альошка и веднага се сепна: — Само че… Кой още ще дойде?
