Читать «Летец за Особени Поръчения» онлайн - страница 8

— О, няма да има много народ! Две момичета от нашия клас, моето братовчедче, то е първокласник, и Андрей Лапников. Ти не го познаваш, ние учим заедно в музикалното училище. Един такъв смешен дебеланко, но пък свири на цигулка най-добре от всички. Нашият магнетофон се развали. Той ще свири, а ние ще танцуваме.

— Аз не умея.

— Че никой не умее. Всеки ще танцува както може.

Альошка мрачно и нерешително попита:

— Ами тоя… принцът? И той ли ще дойде?

— Остави го — каза Маша. — Притрябвал ми е.

Трета глава

Бащата на Альошка беше археолог. Вече два месеца живееше в пустинята — разкопаваха някакъв старинен град. Понякога пишеше писма, разказваше за невероятни находки. И Альошка, и майка му страшно се радваха на всяко писмо.

Когато Альошка се върна вкъщи и видя, че майка му е зарадвана от нещо, той веднага попита:

— Писмо от татко ли има?

Но мама каза:

— Не, друга новина. От завода ме изпращат в Ленинград за десет дни. Командировка. Ще те взема със себе си.

Беше много учудена, защото Альошка нито завика „ура“, нито заподскача от радост.

— Не се ли радваш?

Има различни момчета. Някое на мястото на Альошка би започнало да увърта и да измисля разни причини. Друго би решило, че нито едно момиче не струва колкото едно пътуване до Ленинград. Но Альошка каза:

— Разбираш ли, мамо, има тук едно момиче. Поканило ме е на рожден ден, След три дни.

И майките са най-различни. Майката на Альошка нито се обиди, нито се разсърди.

— Какво пък… Пак ще помоля леля Даша да те наглежда.

Леля Даша беше пенсионерка и живееше в съседния апартамент. Когато оставяха Альошка сам за няколко дни, родителите му молеха леля Даша да го „наглежда“. Тя се съгласяваше с удоволствие. И Альошка се съгласяваше, макар и да смяташе, че от това няма никаква нужда — не е малък.

Надвечер майка му се приготви за гарата. Разбира се, тя даде на Альошка много съвети и указания как да живее самостоятелно. Последният съвет беше такъв:

— Когато тръгваш за рождения ден, постарай се да изглеждаш прилично.

— А как именно?

— Иди в бръснарницата да се подстрижеш. Хубаво си измий врата. И се облечи както трябва.

— А как трябва? — озадачи се Альошка.

За това изобщо не беше помислил. Наистина какво да облече. Училищната униформа е много скучен костюм за празник, пък и изтеклата година, не й се беше отразила добре — панталонът, разтеглен в коленете, на лакътя дупка. С любимите си дънки и спортната риза също не можеше да отиде — не е като да играеш футбол…

— Облечи си моряшкия костюм.

— М-м… — каза със съмнение в гласа Альошка.

— Защо, какво му е?

— Нищо, ама… с него изглеждам по-малък.

Мама се засмя, целуна Альошка и замина.

А той се замисли.

Виж как се усложнявал животът на човек, поканен на рожден ден. Трябва да мисли за „парадно“ облекло. И за подарък (добре, че се сети!). Е, подаръкът е лесен. Може да подари химикалката си с четири цвята. Или в краен случай саморъчно направения пистолет с телени куршумчета — изглеждаше почти като истински „маузер“. Но какво да реши за костюма?