Читать «Летец за Особени Поръчения» онлайн - страница 54

Страшно искаше да стигне до реката. Да открие на брега следите от гребните колела на парахода, да постои на мястото, където спуснаха трапа, да си спомни всичко, което се бе случило. Защото на човек му олеква, когато си спомня за хубави неща. Пък и Альошка все пак се надяваше мъничко. Съвсем, съвсем мъничко, капчица надежда, ако параходът все пак пристигне? В приказките се случват всякакви чудеса.

Вървя още цял час. Градът почти изчезна зад хоризонта. Тревата се полюшваше. И нямаше река.

„Значи няма и да я има“ — разбра Альошка.

И изведнъж му стана толкова зле, толкова обидно, че не издържа. Седна и (право да си кажем) почти заплака. Почти, защото сълзите не потекоха, но закипяха в очите и няколко капчици увиснаха на миглите. Слънцето запали в тях сребристи точици. Альошка сърдито примигна и ги изтръска. Точките угаснаха. Освен една. Една блестяща звездичка, която не искаше да угасне, висеше в яркосиньото небе.

Альошка примигна — отново и отново. Но бялата искрица продължаваше да гори в небето. И ставаше все по-ярка. После се дочу бръмчене. Звукът бе тих, но ясен. Той прониза звъна на тишината, цвъртенето на скакалците и шумоленето на тревата.

Сърцето на Альошка рухна в някаква бездна. Той хукна към тази искра, спря, хукна отново. Сребристата точка растеше, разпери криле като на водно конче.

— Летеца! — с ликуващ шепот каза Альошка. — Приятели, та това е Летеца!

Самолетът растеше пред очите му и летеше право срещу него.

„Добре, че си сложих моряшката риза. С оная, зелената, Летеца нямаше да ме различи в тревата…“

И изведнъж Альошка страшно се изплаши: ами ако Летеца не го познае с тоя изгладен костюм!

Тогава той се хвърли срещу самолета, намери място с по-ниска трева, падна по гръб и разпери ръце във форма на буквата „Т“.

Над лицето му се полюшваха тревни стъбълца, слънчеви лъчи биеха в очите. Но през тревата и през слънцето Альошка виждаше как от височината към него пикира, почти пада, голяма птица с тесни криле — самолетът на малкия летец Антошка Тополков.

Информация за текста

Владислав Крапивин

Лётчик для Особых Поручений, 1972

Сканиране: Boman, септември 2009 г.

Разпознаване и редактиране: NomaD, октомври 2009 г.

Издание:

Владислав Крапивин. Летец за Особени Поръчения. Фантастични повести за юноши

Издателство „Отечество“, София, 1985

Рецензент: Петя Караколева

Редактор: Асен Милчев

Художник: Виктор Паунов

Художествен редактор: Борис Бранков

Технически редактор: Методи Андреев

Коректор: Стефка Бръчкова

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13730]

Последна редакция: 2009-10-31 14:27:45

1

Стиховете преведе Димитър Ценов.

2

Форщевен — носова греда на корпуса на кораб, продължение на кила.

3

Клипер — бързоходен четиримачтов кораб с тесен и дълъг корпус от края на XIX век.

4

Бушприт — предна наклонена мачта, продължение на носа на кораба.

5

Щурвал — кормилно колело за завъртане на руля на голям кораб.

6

Брамсел, марсел — видове правоъгълни платна.

7

Кливер — едно от предните триъгълни платна, опънати между фок-мачтата и бушприта. Фок-мачта — предна мачта на ветроходен кораб.