Читать «Летец за Особени Поръчения» онлайн - страница 2

Владислав Крапивин

Естествено няма да ти се иска да покажеш такова стихотворение на когото и да било. Но Альошка не криеше, че умее да пише стихове. Няколко забавни редове за стенвестника или броилка за игра на криеница — това винаги!

А веднъж написа стихотворение за един принц — онзи от приказката за Пепеляшка. Заради това стихотворение Альошка се скара с Олимпиада Викторовна, а с този именно случай започна цялата история със Зеления билет, Летеца и още много други неща, все невероятни.

Олимпиада Викторовна ръководеше детския драмсъстав. Занимаваха се в „червения кът“ на домсъвета. Олимпиада Викторовна беше пенсионерка, работила дълги години в театъра като отговорник по костюмите. Можела да стане актриса, но й попречил един недостатък: през целия си живот не беше се научила да изговаря „р“. Вместо „р“-то излизаше нещо средно между „в“ и „у“. Например ето как тя разговаряше с водопроводчика чичо Юра:

— Безобуазие! Кога ще попуавят уадиатовите? В помещението на клуба не може да се уаботи!

Чичо Юра, който обикновено не беше от страхливите, дори нахален, при такива думи се свиваше целият и мънкаше:

— Ще ги оправим. Веднага ще доложа на домоуправителя. Още сега.

А Олимпиада Викторовна — висока, пряма и сурова — продължаваше:

— Аз не мога да възпитавам у децата любов към пвеквасното, когато в помещението има влага! Ще пвовалим пвемиевата, и то по ваша вина!

И с последните думи насочваше подир чичо Юра своя тънък, остър като молив пръст, сякаш искаше да прониже нещастния водопроводчик.

Драмсъставът подготвяше постановката на „Пепеляшка“. Главната роля дадоха на Маша Берьозкина. Да, да, на същата, за която се говореше в стихотворението. Тя и Альошка учеха в едно и също училище — Альошка в пети „В“ клас, а Маша в пети „А“. Альошка все не можеше да се запознае с нея, нали класовете им бяха различни. А и в двора Маша излизаше рядко, защото се занимаваше с музика и фигурно пързаляне.

Затова, когато започна лятната ваканция и Альошка научи, че Маша се е записала в драмсъстава, той веднага отиде и също се записа.

Много се надяваше, че Олимпиада Викторовна ще му даде ролята на принца. Имаше основание — според пиесата принцът трябваше да се бие с шпага срещу разбойниците, които отвличаха Пепеляшка. А Альошка знаеше малко фехтовка. В предишното училище имаха такава секция и той се беше понаучил (жалко, че се наложи да се преместят). Но Олимпиада Викторовна каза, че Альошка ще играе ролята на страж пред кралския дворец. А за принца определи съвсем друго момче, по-високо и по-голямо от Альошка — осмокласник.

Кой знае защо, всички харесваха тоя принц. Казваха, че имал „прекрасни актьорски данни“.

Альошка не виждаше в него нищо такова. Затова пък, когато облякоха другото момче в костюма на принца, той забеляза, че е кльощаво, че краката му са малко криви и че не знае как се носи шпага. Альошка се скри зад кулисите и тихо каза:

— Пуинц квивокуак такъв… Шпагата му виси като чадър върху лампион.