Читать «Контролът» онлайн - страница 4

Ритаха я.

Но ритниците отекваха в тялото й като ехо. Без болка. Така е, когато седиш на телеграфен стълб, по който някой блъска с тежък чук: стълбът трепери, но болката отива в стълба.

После пак настъпи звънтяща тъмнина.

После тя се върна от тъмнината. Но вече не като свирепа неандерталска красавица, а като комсомолката Настя Стрелецкая. Като Настя Жар-птицата.

Мъкнеха я към трапа. Тя знаеше — за екзекуция. Присмиваше им се. Знаеше, че е победила. Правилото е старо: ако искаш лека смърт — целувай ботуша. Ако не искаш да го целунеш — лека смърт няма да получиш. Те не можаха да я принудят да вика. Не можаха да я принудят да целуне ботуша и въпреки това си бе извоювала правото на лека смърт. Беше ги победила. Знаеше го. И те го знаеха.

Мъкнеха я за ръцете, а краката й се тътреха по пясъка. По бабуните. По трапчините. По коренищата.

Зейна гробът. В трапа западаха буци мокър бял пясък изпод войнишките ботуши на изпълнителите. И тя

видя наведнъж всички, които бяха разстреляни днес. Още топли. Трапът вдига фанара, отдавайки на пролетта топлината на човешките трупове.

Много са в трапа. Догоре. Всички мъртви очи я гледат едновременно.

Нея, живата.

Засега живата.

Натиснаха й главата над трапа. Разглеждай съдържанието му. И боровите коренчета разглеждай, и лопатите на изровения пясък, и главите, главите, главите с отворени уста, с изплезени езици, с полупритворени вече завинаги очи.

Никога през ум не й бе минавало, че ще трябва да напусне този живот под звуците на безсмъртния валс „Амурски вълни“. Но така беше. Някъде далеч отвъд брезовата горичка, отвъд горското езеро тихо ромолеше мелодията. И никой не я чуваше. А тя я чуваше.

Знаеше, че това е тъкмо тази мелодия. Че тя звучи заради нея. Че валсът ехти и я приканва да не си отива. Но знаеше, че й е дошло време да си отиде. Да си отиде в камарата преплетени меки трупове. Да си отиде от омайващите аромати на пролетта в миризмата на съсирена кръв, в миризмата на месарница, в миризмата на мокър пясък и борови корени.

А толкова хубаво започна всичко. Впрочем завършва не кой знае колко зле: не претрепана с ритници, а разстреляна. Разстреляна.

Най-важното в тоя живот е да умреш правилно. Красиво да умреш.

На всички им се ще да живеят красиво. Но на всеки всички останали му пречат да живее както си иска.

А да умреш красиво никой не ти пречи. И човек трябва да се възползва от това. Ала малцина се възползват. А тя се възползва от възможността да умре красиво. И сполучи. А времето се спря. Замръзна. После отново тръгна много бавно.

Над дясното й ухо щракна пистолетен затвор. Тя позна това щракване: „Лахти Л-35“.

И отекна изстрелът.

А толкова хубаво започна всичко…

ГЛАВА 1

1

Всичко започна оттам, че инструкторът Скворцов строи отбора на парашутистките и каза: „Здрасти.“

— Здрасти! — отговориха му в хор момичетата.

— Някоя знае ли да танцува?

— Аха — весело се обадиха момичетата.