Читать «Контролът» онлайн - страница 5

— Всички ли знаят да танцуват?

— Аха — отговориха момичетата. И без превод е ясно: как да не знаят!

— Добре — казва инструкторът Скворцов. — Която знае да танцува, три крачки напред… Ходом… марш!

Трепна момичешкият строй и отсече три крачки напред.

Само Настя остана на мястото си.

Инструкторът Скворцов изгледа строя:

— От толкоз много нямам нужда. Само една ми трябва. Както и да е. Която знае хубаво да танцува… — Скворцов наблегна на думата „хубаво“. — Три крачки напред… Ходом… марш!

Отново целият строй отсече три крачки напред.

Само Настя продължи да си стои на мястото.

— Вижте какво, момичета. Трябва ми оная, която знае много хубаво да танцува. — Тоя път наблягането беше на думата „много“. — Три крачки напред… Ходом… марш!

Още три крачки отсече строят и застана като вкопан.

А Настя единствена на предишното си място.

Тогава инструкторът Скворцов отиде при нея.

— Анастасия, ти как тъй не знаеш да танцуваш?

— Не знам.

— Лъжеш.

— Лъжа.

— А защо? Лъжеш?

— Не ми се танцува.

— От теб не се иска да танцуваш. Скворцов я обиколи околовръст, огледа я.

— Да съм казвал, че трябва да танцуваш? Москва бъка от танцувачки. Нужно ми е момиче с координация, с гъвкавост, с бързина на движенията, с точност. Хайде, само да ми покажеш…

— Зарекла съм се…

— Няма да се брои за танц. Демонстрация на способностите.

— Щом е така, моля. Само че аз без музика не демонстрирам.

— Има музика.

Инструкторът Скворцов намести на едно столче грамофон, нави го с манивелата, вдигна лъскавата глава с мембраната… Сред момичетата ропот: само ме погледнете! Аз и без музика ще ви потанцувам!

Инструкторът Скворцов допря игличката до плочата, грамофонът поръмжа, похърка като велик певец преди изпълнение и изведнъж в грамофонния му търбух забиха барабани, завиха саксофони, ревнаха тромпети: трам-пам-пам, трам-пам-пам, пра-па, бу-бу-бу-бу-бу!!!

Още с първите звуци Настя замря, изпъна се, препълнена от вдъхновение, през нея сякаш плавно премина електричен заряд, от пръстите й сякаш се посипаха синкави искри.

И се завъртя.

Завъртя се.

— Охо — казаха момичетата. — Охо.

Стоят около нея, гледат. А на някои чак им се отщя да гледат. Отидоха да си скатават парашутите.

А Настя Жар-птицата като механично дяволче друса негърски ритъм. И по тялото й сякаш преминава нагоре-надолу вълна, сякаш тя няма нито кости, нито стави. Като змия пред змиеукротител. Танцува така, че не се отмества. Когато умееш, сцена не ти трябва. Умеещият и танцувален салон не търси. Когато умееш, можеш и на място да танцуваш. На собствената си опашка.

Някъде в Калкута или в Мадрас биха я оценили. Биха я оценили в Чикаго. Вярно, и в Москва я оцениха.

— Е, момичета, коя освен Настя иска да си демонстрира таланта?

Никоя не иска: днес ще имат скокове, трябва да си икономисват енергията, не им е до танци.

Засмя се инструкторът Скворцов. И на ушенцето на Настя;

— Браво на теб! Бива си те! За три парашута ще те продам.

2

Вечерно време Настя отива на работа. Завод „Сърп и чук“. Леярският цех. Чистачка. Седем часа на ден. В съответствие със сталинската конституция. А парашутната секция е сутрин.