Читать «Кенилуърт» онлайн - страница 39

— Да, да, ето как по царски ме възнаграждавате за услугите, които съм ви правил, мистър Варни — отвърна Фостър. — Та нали сам ми поръчахте да ви потърся някой с остър меч и продажна съвест? Да знаете колко усилия положих да намеря подходящ човек, защото — благодаря на бога за това — сред моите познати няма такива хора. И най-неочаквано — сякаш самото небе го прати — този върлинест юначага, който по качества е тъкмо човек, какъвто на вас ви трябва, пристига тука с цялото си нахалство, за да възобнови познанството си с мен. Съгласих се, като смятах с това да ви зарадвам; а ето сега каква благодарност заслужих, загдето се принизих да разговарям с него.

— А той ли — попита Варни, — това твое подобие, на което, струва ми се, му липсва само сегашното ти лицемерие, дето покрива като тънка позлата върху ръждиво желязо жестокото ти и грубо сърце, — той ли, питам, доведе със себе си този благочестив и страдащ Тресилиан?

— Кълна ви се, че те дойдоха заедно — каза Фостър. — Докато аз говорех в съседната стая с Ламборн, Тресилиан — да си призная — издебна момента да поприказва с нашето красиво момиченце.

— Тъпоумен негодник! — кипна Варни. — И двамата сме погубени. Напоследък тя и без това много често започна да си спомня за бащиния дом, когато любимият й я остави сама. Така че ако този благочестив глупак успее да я подмами обратно в старото гнездо, с нас е свършено.

— Не се страхувайте от това, господарю — каза Фостър.

— Тя никак не е склонна да се поддаде на неговите примамки. Щом го видя, изпищя така, сякаш змия я е ухапала.

— Това е добре. Не можеш ли обаче да подразбереш от дъщеря си какво се е случило между тях?

— Ще ви кажа откровено, мистър Варни — отвърна Фостър, — не желая дъщеря ми да се забърква в нашите работи, нито пък да върви по нашия път. Този път може да е подходящ за мене, защото аз знам как да се покайвам за грешките си. Не искам обаче да погубвам душата на детето си нито заради вас, нито заради милорда. Аз мога да се движа сред клопки и вълчи ями, защото знам да се пазя, но никога няма да пусна там моята бедна овчица.

— Ти си един мнителен глупак. Аз също не желая това момиче с детско личице да се набърква в моите работи или пък да тръгне към ада под ръка с баща си. Ти би могъл по заобиколен начин да научиш нещичко.

— Аз вече научих, мистър Варни — отговори Фостър. — Тя каза, че викат господарката й, за да види болния си баща.

— Много добре — каза Варни. — Това осведомление е важно и аз ще се възползувам от него. Тресилиан обаче трябва да се прогони от околността. Не бих задължавал друг с тази работа, защото сам го мразя до смърт — присъствието му е за мене по-лошо дори и от отрова — и днес щях да се отърва от него, но кракът ми се подхлъзна и, откровено казано, ако твоят приятел не беше ми се притекъл на помощ и не бе задържал ръката му, сега щях да знам дали ние с теб вървим по пътя за рая или за ада.

— Как можете да говорите спокойно за това! — рече Фостър.

— Смело сърце имате, мистър Варни. Ако не се надявах, че ще живея още много години и че ще имам време за покаяние, не бих продължил нататък с вас.