Читать «Кенилуърт» онлайн - страница 41

— Да ви отговарям във възвишен дух, мистър Варни — отвърна Фостър, — би означавало — простете ми за сравнението — да хвърлям свети и скъпи неща на свини. Затова ще говоря с вас на оня светски език, на който всемогъщият ви е научил и от който вие умеете да извличате значителна полза.

— Говори каквото си искаш, почтени Тони — каза Варни, — защото и глупавата ти религия, и безчестните ти дела ще придадат еднакво хубав вкус на тази чаша аликанте. Твоите приказки са толкова приятни и вкусни, че превъзхождат и хайвера, и сушените говежди езици, и останалите пикантерии, които придават вкус на хубавото вино.

— Кажете ми тогава — рече Фостър, — няма ли да бъде по-добре за нашия милостив господар, ако държи на служба порядъчни и богобоязливи хора, които ще изпълняват волята му и ще припечелват хляба си мирно и тихо, без да го срамят и безчестят, отколкото да прибира в свитата си и да се заобикаля с такива всеизвестни развратници и дръзки побойници като Тайдсли, Килигру и този Майкъл Ламборн, когото ми поръчахте да ви намеря, пък и разни други от тоя род, на чиито чела пише „обесник“, а на дясната им ръка — „убиец“, които са страшилище за мирните хора и срам и позор за милорда!

— Не се вълнувай, драги мистър Антъни Фостър — отговори Варни. — Оня, който лови различен дивеч, трябва да има и различни соколи: едни за близък, други за далечен полет. Пътят, който нашият милорд си е избрал, не е лесен и затова той трябва да си осигури верни помощници във всяко едно отношение, помощници, готови да изпълнят всякакви задачи. Трябват му изискани придворни — като мен например, — които да не го посрамват в залата за аудиенции и които да са готови да се хванат веднага за дръжката на сабята, щом някой се опита да петни честта на милорда…

— Да, да — прекъсна го Фостър, — и да пошепват от негово име разни думички в ухото на красивата дама, към която сам той не може да се приближи.

— Трябват му също — продължи Варни, без да обръща внимание на прекъсването — адвокати — ловки и вещи застъпници, за да сключват неговите договори, сегашни, минали и бъдещи, или за да намират начини за придобиване на разни църковни земи, общински имоти и позволителни за монополи. Трябват му лекари, които умеят да подслаждат вино или топло питие за болни. Трябват му гадатели като Ди и Алън, за да призовават дявола чрез заклинания. Трябват му и смели побойници, готови да се бият на живот и смърт дори и със самия сатана. И му трябват най-вече — без с това да подценявам останалите — такива богобоязливи и невинни пуритански душици като тебе, почтени Антъни, които предизвикват дявола и в същото време си вършат спокойно своята работа.

— Да не би да искате да кажете, мистър Варни — възкликна Фостър, — че добрият и милостив наш господар, който според мен е преизпълнен с благородство, използува за издигането си току-що описаните от вас долни и греховни средства?