Читать «Кенилуърт» онлайн - страница 330

Лестър дотолкова бе свикнал да счита успеха си в двора за главна цел на своя живот, че постоянните дребни обиди и преднамерените прояви на пренебрежение го нараняваха дълбоко и това страдание изместваше в отделни мигове всички останали чувства. Но когато графът се прибра през нощта в стаята си и погледът му се спря на дългия кичур прекрасни коси, с които бе привързано писмото на Еми, видът на този кичур, като заклинание, което разваля всички зли магии, събуди в душата му най-благородни и най-човешки чувства. Той покри с хиляди целувки кичура и като си помисли, че би могъл достойно да се оттегли от двора и да заживее спокойно с прекрасната и любима жена в своя почти кралски замък, като се отърве веднъж завинаги от унижението, което трябваше да понесе през този ден, той почувствува прилив на сили и воля да се издигне над обидата на отмъщението, с което Елизабет очевидно искаше да се позабавлява до насита.

На другия ден цялото поведение на графа излъчваше достойнство и спокойствие, той проявяваше искрена грижа за удобството и развлеченията на своите гости и пълно равнодушие към тяхното пренебрежение, държеше се на такова почтително разстояние от кралицата и тъй търпеливо понасяше остротите й, че Елизабет престана да се подиграва с него и макар че си оставаше студена и недостъпна, вече не го обиждаше направо. На всички, които смятаха, че ще й се харесат с пренебрежителното си отношение към графа, тя даде ясно да разберат, че докато се намират в Кенилуърт, са длъжни да спазват учтивостта, която домакинът на замъка има право да изисква от своите гости. Най-опитните и предвидливи придворни, след като прецениха настъпилата през последните двайсет и четири часа промяна, решиха, че възможностите на Лестър да си възвърне отново благоволението на кралицата са все още доста големи, и започнаха да се държат към него така, че да могат по-късно да изтъкнат заслугата си, че не са го изоставили в един тежък за него момент. Време е обаче да се откъснем засега от тези придворни интриги и да видим какво става с Тресилиан и Роли.

Групата им се състоеше от шестима души, защото освен Уейланд с тях тръгнаха кралският следовател и двама яки слуги. Всички бяха добре въоръжени и се движеха толкова бързо, колкото позволяваха силите на конете, като не забравяха, че им предстои дълъг път. Опитаха се да съберат някои сведения за Варни и за неговите спътници, но не можаха да научат нищо, тъй като те бяха пътували през нощта. В едно малко селце на около дванайсет мили от Кенилуърт, където спряха, за да починат конете, към тях се обърна скромен селски свещеник, който излезе от ниска къщичка и попита дали някой от тях разбира от хирургия, за да помогне на един умиращ.