Читать «Кенилуърт» онлайн - страница 312

Той взе перо и бързо написа следното:

„Сър Ричард Варни, ние решихме да отложим делото, което ви възложихме, и най-строго ви нареждаме да не предприемате нищо, преди да получите нашите по-нататъшни нареждания. Веднага щом заведете благополучно поверената ви личност, трябва да се върнете в Кенилуърт. Ако грижите за безопасността на тази личност ви забавят повече, отколкото се предполагаше, нареждаме ви веднага да ни изпратите с бърз пратеник нашия пръстен, защото той ни е много необходим сега. Убедени във вашето пълно послушание, ние ви поверяваме на бога и оставаме ваш добър приятел и господар.

Р. Лестър

Предадено в нашия Кенилуъртски замък на 10 юли 1575 година от рождението на Христа.“

Тъкмо Лестър бе завършил и запечатал писмото, когато в стаята влезе Майкъл Ламборн, с високи ботуши, с пътна дреха, препасана с широк колан, и с плъстена куриерска шапка.

— Каква служба изпълняваш? — попита графът.

— Аз съм щалмайстор на щалмайстора на ваша светлост — отвърна Ламборн с присъщото си нахалство.

— Дръж си езика — сряза го Лестър. — Шегите, които могат да се правят пред сър Ричард Варни, са недопустими в мое присъствие. Можеш ли да настигнеш бързо господаря си?

— За около час ще го настигна, милорд, стига конникът и конят да издържат — отвърна Ламборн, преминал мигновено от фамилиарния си тон към най-дълбока почтителност. Графът го огледа внимателно от главата до краката.

— Слушал съм за теб — каза Лестър. — Казват, че си сръчен и находчив, но прекалено много обичаш пиенето и скандалите, за да може да се разчита на теб при някоя по-важна работа.

— Милорд, аз бях войник, моряк, пътешественик и търсач на приключения, а онзи, който се е занимавал с тия работи, живее с това, което му предлага днешният ден, защото не е сигурен в утрешния. И все пак дори и да съм злоупотребявал понякога в свободното си време, аз никога не съм пренебрегвал задълженията си към моя господар.

— Гледай да бъде така и този път — каза Лестър — и няма да съжаляваш. Предай колкото е възможно по-бързо това писмо лично в ръцете на сър Ричард Варни!

— Само това ли се иска от мен? — попита Ламборн.

— Да — отвърна Лестър, — но за мен е извънредно важно поръчението ми да бъде изпълнено бързо и точно.

— Няма да пожаля нито своите сили, нито хълбоците на коня — каза Ламборн и излезе.

„Ама че кратка излезе тайната аудиенция! — мърмореше под носа си той, докато се спускаше по задната стълба. — Пък аз очаквах кой знае какво. Мислех си, дявол да го вземе, че графът търси услугите ми за някаква по-особена история, а цялата работа била да предам едно писмо! Е, ще изпълня желанието му, пък може наистина да не съжалявам за това, както каза негова светлост. Преди да се научи да ходи, детето пълзи. С това сигурно трябва да започне и начинаещият придворен. Все пак аз ще погледна това писъмце-, което той е залепил толкова небрежно.“ Ламборн изпълни намерението си и от радост започна да пляска с ръце.